През 2011 г. президентът на Чили Себастиан Пинера присъства за първи път на срещата на 33 страни членки от Общността на латиноамериканските и карибските държави. На тогавашното събрание милиардерът Пинера, който е с десни убеждения, не можа да намери съмишленици, тъй като повечето от присъстващите му колеги бяха част от лявата вълна, заляла региона. Но вече изглежда, че чилийският президент е точно на мястото си на годишните събрания на общността, като среща сериозна подкрепа от пазарно ориентираните лидери на Бразилия, Аржентина и Колумбия.
Новото лидерство в Южна Америка отваря врати за сътрудничество по редица теми, ако тези президенти не се фокусират изцяло върху вътрешната политика на страните си.
В момента във Венецеуела сме свидетели на най-тежката икономическа и хуманитарна криза в региона през последните десетилетия. Страните от „Групата от Лима“ (лявото правителство на Мексико е единственото изключение в съюза) признаха председателят на венецуелския парламент Хуан Гуайдо за президент на страната и призоваха за преход към демокрация чрез нови избори.
Липсата на нормално търговско сътрудничество в региона все още е един от най-големите проблеми в Латинска Америка, пише за Bloomberg анализаторът Шанън О'Нийл. Нормалното функциониране на най-големия търговски блок в Южна Америка „Меркосур“ беше спъвано заради въведени мита, квоти и други ограничения. Тихоокеанският алианс, който е определян като по-амбициозен проект, не е направил достатъчно, за да се засили икономическото сътрудничество в региона. Поради това Южна Америка остава затворена, като делът на търговията от БВП е много по-нисък от този на развиващите се страни.
Възходът на политици, които подкрепят свободната търговия и призовават за реална интеграция, оказва положително въздействие. Разбирателството между президентът на Бразилия Жаир Болсонаро и аржентинския му колега Маурисио Макри създава усещането за съживяването на „Меркосур“. Това би се случило с премахването на митата, които нарушават хармонията в съюза. Постигането на споразумение с Европейския съюз (ЕС) и обединяването на Тихоокеанския алианс и „Меркосур“, което би обхванало 500 млн. потребители, ще може да се нарече най-големият успех.
Най-голямото предизвикателство за десните лидери ще е да намерят достатъчно време за сътрудничество. Новите лидери трябва да се справят с редица вътрешни проблеми. Болсонаро и Макри трябва да въведат структурни реформи, за да свият разходите и да балансират бюджетите на двете страни. Президентът на Колумбия Иван Дуке ще бъде зает с приемането на над 1 млн. бежанци от Венецуела.
Изборната победа на десните политици в региона се дължи на обещанията им за отхвърляне на левите политики, борба срещу корупцията и стабилизиране на икономиката. Но за да спечелят отново ще трябва да постигнат конкретни резултати, да решават вътрешните проблеми практично и да се стремят към международно сътрудничество.