Не смятам, че имат основание механични оценки на България, само защото сме на Балканите, само защото съседи са ни Гърция, Сърбия, Турция и Румъния. Това не означава автоматично, че трябва да категоризиране рисковете на банките в една или друга степен. Нека имаме търпение, за да видим какви ще са независимите оценки от стрес-тестовете. Тогава ще продължим напред, защото икономиката на България не се намира в етап, в който й трябват спирачки. Трябва й ускорение.
Единственото ускорение, като се има предвид застоя на преките чуждестранни инвестиции, може да дойде от капиталите в банките. Това каза Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и изп. директор на СИБАНК в интервю за Таня Харизанова в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria на 18 февруари 2016.
По отношение на замръзналото кредитиране, Андронов каза, че не може това явление да бъде приписано само на банките, защото те активно предлагат кредити и то на много по-ниски цени, от преди кризата.
"Само фактът, че капиталът е евтин, не може да мотивира хората и бизнеса да инвестират, да потребяват или да реализират нови проекти. За това е необходимо спокойствие, сигурност и дългосрочна увереност. Само ниските лихви на банките няма да направят чудото и да съживят икономиката".
Можем да смятаме 2015 за една добра година за българските, и не само за българските банки, каза още банкерът. По думите му това е година, в която цялата икономика на страната е тръгнала нагоре , а предпоставките са обективни и не са свързани с временни ефекти или с някакви изкуствени движения.
"Българската икономика отбеляза най-високия си ръст от началото на кризата през 2015 година, а банките веднага чувстват този ефект. Това, че имаме високи печалби, е всъщност проява на по-висока технологична активност на бизнеса и на населението, което води до по-големи приходи на банките".
Средното нарастване на печалбата на европейските банки през 2015 година бе между 15% и 50% и за това имаше серия от благоприятни фактори, каза още Андронов. "Те нямат дългосрочен характер и носят един голям риск - свиването на лихвените маржове, който е и една от причините за сериозната корекция на борсовите котировки на банките през първите седмици на 2016 година. Ниските лихви, които продължават еволюция надолу, поставят доходността на банките под риск в дългосрочен план".
Андронов обясни и процедурата на предстоящите стрес-тестове за банките през тази година, като заяви, че "в средата на годината трябва да имаме първите резултати" от одиторските проверки на активите, въз основа на които има разработени сценарий от централната банка за стрес-тестване:
"Новите преоценени баланси на банките ще бъдат подложени на изкуствено, хипотетично влошаване на икономиката, на което те ще реагират по определен начин. Идеята е да се види при хипотетично влошаване на икономиката, колко загуби ще понесат банките. На тази база ще се определи колко още капитал трябва да си осигурят".
По думите на банкера единствено пазарът, обаче може да даде "истинската оценка":
"Ако погледнем последните седмици и акциите на европейските банки, а и не само на тях, имаме държави със спад на банкови кортировки над 60%. Deutsche Bank се срина с рекордни стойности, други големи европейски играчи потънаха със сериозни двуцифрени стойности. Дори и световните колоси са подвластни на страхове, свързани с глобални процеси, а банките моментално са на радара на вниманието на инвеститорите. Слава Богу, ние не сме зависими в такава степен от глобалните негативни тенденции".
Чуйте цялото интервю във видеото.