Бюджетът заложи разходи за изтребители

Правителството одобри на извънредно заседание проектите на държавния бюджет, бюджета на НОИ и на НЗОК.  Основната промяна спрямо първоначално публикуваните числа е увеличението на бюджета на съдебната система с 45 млн. лева. От думите на финансовия министър Владислав Горанов обаче стана ясно, че се подготвя покупката на нов изтребител.

След среща с ВСС в четвъртък финансовият министър се отказа от предложението за промяна на начина, по който се определят магистратските заплати. Първоначалният текст предвиждаше те да се определят всяка година със Закона за държавния бюджет, а не да са в двоен размер на средната бюджетна заплата. „Никой не се съмнява, че както в другите бюджетни сфери, така и в съдебната власт има възможност за оптимизация и подобряване на процесите", заяви Горанов. Той анонсира, че през следващите седмица-две ще обсъди с ВСС конкретни стъпки и график, които да помогнат на съдебната власт да изглежда по-ефективна - както за целите на правораздаването, така и за ползите на обществото от нейната работа, защото „в края на краищата напрежение между изпълнителната и съдебната власт не би трябва да има".

Финансовият министър потвърди, че за отбрана ще има повече пари от миналата година и че това е свързано с подписаното споразумение с Полша за ремонт на МиГ-29, както и с плановете за модернизация на армията.

Владислав Горанов анонсира, че в следващата година има предпоставки да започне дългосрочната програма за осигуряване на нов многоцелеви изтребител, има възможност и за модернизиране на военноморските сили като се купят фрегати. Все пак той уточни, цитиран от Investor.bg, че става дума за многогодишни програми, но по думите му вероятно говорим за „половин ескадрила“ - 8 броя изтребители.

Според министъра сумата ще стане ясна, след като минат тръжните процедури.

Общият бюджет за отбрана е 3.3 млрд. лева, в това число са разчетени 80 млн. лева за ремонт на МИГ-29 и още толкова за закупуване на фрегати.

"Продължавам да съм с резерви дали бюджетът да стане заложник на енергийната система. Може когато се гарантира чрез промени, ако трябва и законодателни, че тя няма да трупа нови дългове", заяви Горанов в отговор на въпрос. Вчера стана известно, че две банки, които са готови да предоставят заем на БЕХ, настояват за държавна гаранция.

Горанов даде пояснения и по нивото на новия държавен дълг в размер на 5.3 млрд. лева. Част от емисиите ще финансират бюджетния дефицит (1.8 млрд. лв.), също толкова, според министъра, се предвижда за покриване на падежи на ДЦК, а останалото (тоест 1.7 млрд. лв.) е ликвиден буфер за банките, като с част от сумата ще се захрани фонда за преструктуриране на банки.