Бъдещето на Единния финансов съюз

Оливиер Гуерсент, генерален директор в Европейската комисия, „Финансова стабилност, финансови услуги и Единния финансов съюз“ коментира перспективите за европейските банки в предаването Countdown на Bloomberg TV с Манус Грани и Анна Едуърдс. Ако успее проектът за създаване на Единен финансов съюз ще създаде много възможности за инвеститорите по-ефективно да преодоляват ограниченията на държавните граници. От друга страна CMU ще осигури по-голям достъп на малките и средни предприятия до кредитиране. Все пак проектът за единен съюз среща много трудности, включително законови ограничения, касаещи разходни такси, банкрутите и пенсионно законодателство. 

Вие се опитвате да обхванете капиталовия пазар на Европа и да диверсифицирате източниците на финансиране. Една съпротива от страна на банките по-скоро помага или по-скоро пречи на този процес?

Това е основната причина за изграждането на такова обединение на капиталовите пазари - прекалената зависимост от банково финансиране в рамките на Европейския съюз. Това е особено валидно за континенталната част, където 70% от финансирането се осигурява чрез банкиране. Това, което научихме от 2008-2009 година е, че е нужна диверсификация и разрастване на финансирането. Защото ако „заболеят“ банките, цялата икономика е в беда.

Това означава културна и инфраструктурна промяна, нали? Защото малките и средни предприятия са свикнали с един единствен процес на търсене на финансиране. Вие си поставихте благородната цел тази реформа да стартира преди 2018 година. Като се има предвид това, което се случва на търговските пазари и липсата на консенсус към настоящия момент между Камерън и Оланд по отношение на банкирането, наистина ли считате срокът 2018 за реален?

Така мисля. Не трябва да се бъркат две неща. Едното е, че в момента живеем във времена, в които имаме по-голяма ликвидност от когато и да било, а от друга страна съществува нужда от инвестиции. Тези два фактора просто не се срещат. Проблемът е във взаимовръзката. Той е по-актуален във Великобритания, отколкото в континенталната част на Европа. Така че трябва да поставим подходящите стимули за пазара, за да работи. Ще наблюдаваме обемите и стимулите. Ако не са достатъчни или не работят точно, ще работим за усъвършенстването им. В тази посока трябва да работим до 2018.Тогава пазарите ще трябва да се адаптират към новата структура и да заработят.  Ние не можем да накараме финансирането да потече, но можем да направим по-добра регулаторна рамка, така че пазарите да работят по-ефективно.

Но преди да стигнем до 2018 година ще трябва да минем през едно гласуване, което предстои тук, във Великобритания. Как предстоящият референдум се вписва в плановете Ви за капиталов регулаторен съюз. Ако се окаже, че една огромна част от този капиталов съюз се отделя, това би променило много плановете за самата програма. Така ли е?

Това е така, но от проекта CMU ще спечелят всички страни. Континентът има нужда от по-добро финансиране, а за Лондонското сити това също е голяма възможност.

А трябва ли Великобритания да запази членството си в Европейския съюз?

Мисля, че има ред причини, поради които бихме искали да запазим Великобритания в рамките на ЕС, но не е моя работа, като технократ, да казвам на хората какво решение да вземат по този въпрос.

Каква е най-голямата пречка, която ни пречи да се впуснем в отворен спринт към осъществяването на идеята за единен съюз? Какво е най-голямото предизвикателство до момента?

Проблемът е, че проектът е голям и не може да се захранва само от енергията на първоначалния, моментен импулс. Нужна е намеса на множество места, с множество мерки. Това ще отнеме време и едва тогава ще се материализира реалното влияние. А някои от тези мерки засягат протекционалистични политики вътре в държавите членки на ЕС. Хората предпочитат уюта на познатото, вместо среда, в която има дори вътрешно-европейска конкуренция. Ние знаем, че ще се изправяме пред трудности, но най-големият проблем е, че с времето ентусиазмът избледнява и политическата воля отслабва.