Потребителските цени в еврозоната спряха спада си през октомври на фона на подготовката на ЕЦБ за нови стимули.
Инфлацията във валутния блок нарасна от минус 0.1% до нула, показаха предварителни данни на Евростат, обявени на 30 октомври. Това е в съответствие със средната прогноза в проучването на Bloomberg.
Базисната инфлация, която не включва храните и горивата,се покачва с 1% на годишна и 0,9% на месечна база.
Безработицата се понижи до 10.8% през септември спрямо ревизирани 10.9%, заяви Евростат в отделно съобщение.
Въпреки промените в трудовия кодекс на страни като безработицата се отдалечава много бавно от пика, достигнат през 2013. Младежката безработица през септември е била 22.1 процента.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги почти обеща разхлабване на паричната политика през декември.
Макар той да призна, че вътрешното търсене остава стабилно, тревогите за забавянето в развиващите се страни, по-силното евро и потенциалният отглас от падането на петролните цени продължават да увеличават риска от стагнация и притискат инфлацията.
В опит да повиши инфлацията до целта си от 2%, ЕЦБ обяви прогнама за изкупуване на активи на стойност 1.1 трилиона евро през март. Шест месеца по-късно централната банка прогнозира, че инфлацията ще се ускори до 1.7% през 2017.
Възможните опции пред ЕЦБ включват разширяване на количествените облекчения след текущата крайна дата от септември 2016, увеличаване на месечните покупки (60 млрд. евро понастоящем) или понижение на депозитната лихва.
Миналата седмица членовете на Управителния съвет изразиха различния виждания за необходимостта от нови стимули. Вицепрезидентът Витор Констансио и италианецът Игнацио Виско казаха в сряда, че управляващите централната банка ще използват всички достъпни инструменти. Техните естонски и латвийски колеги гласуваха срещу всяко незабавно действие.