Еврофондовете отклоняват ценно време, капитали и ресурси за усвояване, вместо за създаване на устойчив икономически ръст. Трите важни задачи пред европейската икономика са единен пазар на услугите, създаване на единна дигитална икономика и създаването на единен капиталов пазар. Европа, обаче трябва да се реши и още един огромен проблем и той е свързан със създаването на единен трудов пазар. Това каза Евгений Кънев, управляващ съдружник на "Маконис" в коментара си за развитието на икономиката в Източна Европа и света в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.
"Не съм голям оптимист за българската икономика, защото най-важното нещо, от което зависи бъдещето на една икономика, е доверието на стопанските агенти, а в България то е ниско".
По думите на Кънев, причината е в "изключително зле функциониращите ни институции и най-вече правосъдната система".
"Правосъдната система е тази, която защитава правилата на играта. Тя създава доверие, а доверието създава инвестиции. Това води до растеж и работни места. Когато има доверие, започват да се увеличават дългите плащания, да се увеличава електронните транзакции и обратното. Колкото по-малко е доверието, толкова повече са кешовите плащания и сивата икономика, а това води до по-слаб растеж".
Гостът коментира и членството на България в Еврозоната и защо не може да се мисли, нито за Шенген, нито за Еврозона, без да реформираме своята съдебна система.
"Когато цената на петрола е ниска, Източна Европа е добре, а Русия е зле и когато цената е висока Русия е добре, а Източна Европа е зле", каза Кънев. Причината е, че "преди да падне цената на петрола" Източна Европа всяка година е имала нетен внос в размер на около 10 млрд. евро. Експертът обясни и тясната връзка между експорта в Чехия, Унгария, Словакия, Полша, България и Румъния, който има огромна тежест в БВП на тези държави и срива на цената на петрола.
"Тези страни много зависят и от германската икономика. Ние сме включени в т.нар. верига на доставките и германската промишленост. Германската икономика, пък се влияе от китайската икономика, която започна да се забавя".
"Не знам дали растежът в Централна и Източна Европа ще продължи и се съмнявам това да се окаже устойчив тренд", каза специалистът.
Що се отнася до българският ръст на БВП, отчетен през 2015 година, той каза, че не счита, че този ръст е устойчив, "защото се базира на цената на петрола и на курса евро-долар, които бяха в много добра комбинация, но и на доброто усвояване на еврофондовете. А те не създават добри предпоставки за устойчив растеж".
"Ефектът на еврофондовете е такъв, че концентрира огромно стопанско внимание за усвояване. Това отклонява ценни ресурси, време и капитали за съфинансиране, от инвестиции, които биха се финансирали на пазарен принцип. Проблемът на еврофондовете е, че много често се нарушава пазарният принцип, по който се усвояват тези средства. Те завличат много бизнеси с това да обслужват, да усвояват, да доказват. А и много често става въпрос само за едно усвояване, а не за създаване на трайни икономически ефекти в икономиката".