Българинът харчил средно по 400 лева на Черен петък

По 400 лева средно е изхарчил българинът по време на "черния петък". Това сочат данните на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в проучване, посветено на специалния ден, предоставени от пресслужбата на КЗП.

"Информацията от това проучване посочва, че българинът заделя 400 лв. Това е една доста солидна сума, която може да го прави съпоставим със средностатистическия италианец”, коментира председателят на КЗП Димитър Маргаритов. 

По данни на един от най-големите сайтове за онлайн пазаруване у нас, само през първата половина на деня в петък клиентите са похарчили

около 25 милиона лева.

Това е с близо 20% повече в сравнение с миналата година. Поръчаните онлайн продукти са 185 000. 

Сред най-търсените от потребителите стоки са малките домашни електроуреди, детските играчки, телевизорите и мобилните телефони, както и козметичните продукти. Очаква се черният петък да се превърне и в черен уикенд - множество от търговците запазват отстъпките си, като те скоро ще се слеят с коледните намаления.

От Комисията са следили и стриктно за нарушения с промоциите, като са направени

250 проверки по време на "Черния петък".

"15 са случаите на конкретни нарушения, но част от проверките все още не са приключили. Тяхната цел е да установят дали старите цени на стоките са прилагани, така както изисква законът. Тоест, не навсякъде намаленията са реални, не навсякъде се обявяват коректно за кои стоки се отнасят. Може да се окаже, че е анонсиран голям процент, а когато влезете в магазина, се оказва, че намалението важи едва за няколко стоки", допълва Маргаритов.

Той обясни, че

30 процента от жалбите

са свързани с телекомуникационни продукти, но това е по-малко в сравнение с преди 2 години, когато жалбите от тази сфера са били 50 процента. 

„Случаите на нарушения не са много, но те отново показват, че не трябва да се предоверяваме на леко истеричните нотки, които се долавят в множеството анонси, реклами, покани към потребителите да се включат в тази кампания. Има достатъчно време, включително и преди Коледа и Нова година, за да преценят хората разумно и обективно доколко ще платят истински ниска цена за това, което ще отидат да си купят”, отбеляза Маргаритов.

Председателят на КЗП добави, че не е изключено и през тази година контролният орган да установи, че подобно на предходната някои търговци са вдигнали изкуствено цените непосредствено преди старта на кампанията и в петък обявяват примерно 30% намаление.

„Потребителите трябва да знаят, че дори намалението да е реално, това не означава непременно, че цената ще е по-ниска, отколкото на друго място, където процентът отстъпка е по-малък или търговецът изобщо не се е включил в кампанията „Черен петък”. Това е търговска политика на всеки отделен играч на пазара”, обясни Маргаритов. „Сърцевината на кампаниите за намаления въобще е, че хората не трябва да забравят, че те плащат цена, а не процент. Затова съветът е да съпоставят офертите именно от тази гледна точка”. 

Маргаритов бе категоричен, че масираните кампании за намаления и минималните наличности от рекламираните стоки представляват нелоялна търговска практика. „Има нюанс при поставянето на надпис „ограничени количества”. От голямо значение е каква предварителна кампания е направена от страна на търговеца, за да привлече потребителите в своя магазин. Когато е разгърнал масирана кампания с брошури, анонси в електронни медии и тя е достигнала до десетки и стотици хиляди хора, а в търговския обект зареждането е да речем три шалчета, това очевидно ще е нелоялна търговска практика”, коментира той.

Маргаритов припомни, че в кампании от типа на „Черния петък” търговците нямат право да ограничават което и да е право на потребителите по закон. Хората трябва да внимават да не бъдат подтикнати да си купят нещо излишно, включително в комплект с желана от тях стока, за да я получат на намалена цена. Не е разумно да се сключват и договори за услуги само заради възможността да си купим при по-изгодни условия нещо, към което те са „прикачени”.

За да не се окажем изненадани с допълнителни такси, е важно да проучим предварително условията, обърна внимание Маргаритов. „Винаги би било нарушение, ако търговците не дават информация. Хората трябва да са предварително информирани в какви допълнителни разходи биха влезли, ако решат да върнат стоката, да заплатят допълнително поради по-голямата натовареност на куриерите и пр. Могат да се правят такива модулации, но въпросът е да не са неизвестни за потребителите и да не им стават ясни чак, когато дойде някой и поиска от тях още 10-20 или повече лева за нещо, което не са заели”, разясни председателят на КЗП.