Опасностите на имотните пазари в Австралия, Канада, Швеция и Хонконг са „особено остри“, като това създава заплахи за икономическата активност в страните, показва проучване на Oxford Economics, представено от Bloomberg.
„В четирите страни оценките на недвижими имоти са завишени, отчетен е продължителен бум на продажбите на жилища, дълговите нива са високи, а лихвите по кредити променят нивата си“, отбелязва главният икономист в Oxford Адам Слатер. От друга страна, рисковете са силно ограничени на големи пазари като САЩ, Германия, Франция, Япония и Китай. Също така в повечето икономики не се отчита сериозен ръст на лихвите по ипотеки, като в някои страни нивото намалява.
„Изглежда, че „класическият двигател“ за спад на цените на жилищата не действа. Високите лихви не винаги водят до понижение на цените на жилищата“, обяснява Слатер.
Цените на жилищата в големите градове в Австралия отчитат спад от около 3% на годишна база, докато в Сидни понижението е 5.6%. Междувременно три от четирите големи австралийски банки повишиха лихвите по ипотеките през последните седмици. Покачването се случва, въпреки че централната банка в Австралия остави лихвите на рекордно ниски нива.
От Oxford съобщават, че в проучването са включени страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в периода между 1970 г. и 2013 г., но е установена ясно изразена негативна връзка. В държавите, където оценките на имотите са се покачили с 35% или са над средното ниво за периода, реалната цена на жилищата се е понижавала със 75% през следващите 5 години.
„Това показва, че в повечето страни от ОИСР ръстът на цените се забавя или спада, а раздвижването на цените на тези скъпи пазари изглежда малко вероятно“, обяснява Слатер.
Завишените оценки също имат значение, тъй като цените на жилищата могат да окажат въздействие върху икономическата активност, посочват от Oxford Economics. Освен това в редица градове цените на имотите са спадали съществено след бум на търсенето, става ясно от доклада.
„За страните от Г-7 има позитивна връзка между потребителските харчове и реалната цена на жилищата от 1997 г. въпреки възможното отслабване през следващите години“, смята Слатер.