Джефри Къри, глобален директор Анализи в Goldman Sachs коментира волатилността на пазарите, цените на петрола и факторите, които трябва да се следят в интервю на Гай Джонсън и Джонатан Феро от студиото на Bloomberg в Лондон на 9 февруари 2016.
Петролът евтин ли е в момента?
Това, което е евтино е волатилността и тя се покачва. Ключът е в това. Видяхме какво стана тази седмица в Кушинг, Оклахома - запасите и излишъкът са на пазара и сега оказват натиск над инфраструктурните ограничения.
Така пречи на възможността на корекция на търсенето и предлагането, което означава, че цените ще трябва да я направят. А това ще усили волатилността.
Едно е евтино в момента на пазара на петрол и това е волатилността.
Затова ли няма разминаване между спота и фючърсите?
Точно така. Нарушихме арбитража кеш-енд-кери между спот цената и бъдещите цени.
Това е индикация, че сме извън складовия капацитет в някои части на света.
Главно това става в райони без излаз на море като Кушинг, Оклахома, или Австрия и други части на Европа, където нямате излаз на море и носите петрола с тръба.
Едва ли ще се случи в глобален план.
Бих казал, че надхвърлянето на складовия капацитет е локален феномен, не глобален.
Това е фундаментална причина за това, което става на петролния пазар. Но много хора, които садяха на същия този стол, на който сте вие сега търсят обяснения с Фед и долара. Това според вас вторична причина ли е?
За мен има два фактора на петролния пазар, които да се следят.
Първо - оперативният стрес и той ни доведе до сценария за петрол на 20 долара.
Това са ограниченията в капацитета на съхранение.
Второ е това, което наричаме финансов стрес.
Използваме цел от 40 долара за него.
Затова смятаме, че волатилността в цената на петрола ще се колебае между 20 - оперативен стрес от дъното и 40 оперативен стрес отгоре.
За да стигнем до финансовия стрес е важно това, че разликата спрямо другите петролни цикли в миналото е в многобройните фактори, които действат в момента.
Например имаме гъвкав валутен курс в страни като Русия.
Имаме ликвиден пазар на дълга - високодоходен за петролните производители в САЩ.
Инвестиционен рейтинг.
Пазари на акции.
Всички тези фактори трябва да разпределят риска по света.
Така че исторически като имаме колапс на цената на петрола, той би бил рязък и силно локализиран в контекста на икономическата дейност.
Но днес ако по финансовите усложнения виждаме колко е широк ефектът.
Искам да ви кажа и още нещо - събрахме тези фактори на едно място, за да направим света по-сигурно място, не по-рисковано.
Вижте какво стана след колапса на цените на петрола през 1986 - имахме колапс на Съветския съюз, Кубинската криза, дълговата криза.
А сега тези фактори трябва да направят света по-сигурен.
Мислите ли, че е по-сигурен?
Ще видим.
Седяхме с анализатора ни на високи доходности и проверявахме всички високодоходни пазари. Не можем да направим връзка между това, което става при суровините и систематичния риск.
Смятам, че един от проблемите, който е по-малко ясен е че имаме прогресивен данък в много части на света.
Какво имам предвид - когато цената на петрола се понижи, данъците в много от страните-производителки също падат. Много рязко в страни като Русия.
Да вземем Русия за пример.
Там рублата се коригира спрямо цената на петрола. Цената на петрола в рубли е сравнително постоянна, но разходите им не могат да останат в рубли.
Проблемът е, че когато цената на петрола падне, данъците им спадат.
Ефектът на този процес по света е следният: той измества тежестта от корпоративния върху държавния дълг.
Въпросът, който трябва да си зададем е дали в бъдеще държавният дълг - във Венецуела например - става по-голям проблем?
И пак, като гледаме връзките, изглежда няма системен риск.
Но остават области, които трябва да се наблюдават.
Разбираме ли връзката петрол-висока доходност на финансите?
Да, защото го виждаме.
И как ще се прояви? Защото в момента се тревожим за финансите..
Ако говорим в цифри, това са 160 млрд. долара високодоходен енергиен дълг. Това не е толкова много.
Американските банкови загуби през 80-те бяха към 10%. В момента пазарът ги оценява на 12,5%. Оценява ги в по-лоша среда днес, отколкото през 80-те.
А светът днес е много по-гъвкав - като разходи, заплати и т.н.
Така че смятаме, че нивата за загуби ще са по-малки този път, отколкото през 80-те.
Отново - в това, което можем да видим, не откриваме никакви значителни системни рискове.