Даниел Морис, главен инвестиционен стратег в BNP Paribas, коментира перспективите за различните пазари в разговор с Джонатан Феро и Гей Джонсън в предаването On The Move, Bloomberg TV.
Когато се говори за банки и пазари, обичайният въпросе „Какво ново?“, а отговорът по-често е: „Абсолютно нищо“. Чудя се какви са били плановете през миналата година, защото очевидно проблемите и тогава ги е имало, но не са били остойностени. Така ли е?
Не бих бил толкова категоричен, преди да погледнем какви са прогнозите за ръст на БВП и какво този ръст означава за икономиката. Ако погледнем ръста, той е около 2% за САЩ и 1,6% - за Европа. Китай предизвиква притеснения, но взети заедно икономиките на САЩ и Европа са все пак около 8 пъти по-малки от китайската икономика. Точно за това бяхме свидетели и на тази пресилена реакция, както на пазара на ДЦК, така и на фондовите борси, при нива на очакваната доходност и прогнозиран ръст на БВП, които изглеждаха солидни. Когато видиш да се отварят толкова големи размествания на пазара, трябва да ги възприемаш, като възможности.
Това е моята любима графика за седмицата, която ми се иска да коментираме. Чудя се какво трябва да се случи, за да се смъкнем на най-ниските нива? Можем да се върнем назад и да погледнем от високо чрез Bloomberg – терминала. Това е STOXX 600. Ето я 2000 година, това е 2007, икономическата криза, а това е 2015. Погледнете тази тенденция. Какви са шансовете отново да извървим този път до дъното?
Мисля, че ще бъдете малко разочаровани, ако чакате нивата да спаднат до най-ниската си точка, и тогава за да се намесите на пазара, за да купите. В момента борсовите цени са с около 8-10% над средните нива за съставните стойности в Еврозоната.
Ценните книжа не са евтини.
Не, не и според тази метрика. Могат да се случат две неща. Първото е, ако тази тенденция бъде прекъсната от голяма разпродажба, вероятно няма да има голямо суифт-възстановяване в сравнение с това, което наблюдаваме сега. Не става дума за толкова евтини активи. Причината, поради която си мисля, че това може да се случи, е, че ако погледнете към потенциалната доходност от европейските активи и от активите на еврозоната, ще видите, че те все още са по-привлекателни от тези в САЩ. Маржините са ниски и не могат да се качат високо. Докато активите в САЩ имат големи маржини и разполагат само с една посока на движение и тя е надолу. Така че, вашата гледна точка, като инвеститор, трябва да бъде, че Европа все пак стои по-добре на пазара.
Да поговорим за Италия. През миналата година тя имаше един от най-добре представящите се индекси в Европа, а сега има най-лошия. В Италия, при италианските банки не са настъпили промени. Имаме около 20% лоши кредити.
Четири пъти по-високо от европейското ниво!
Но това не е нещо ново. Този фактор присъстваше през последните няколко години, но да не изместваме фокуса от въпроса за прецизирането на риска. Това не е нов фактор, но пазарът се равнява по негативните новини. Това ли е истината?
Какво пазарът взима под внимание и какво избира да игнорира е широка тема. Със сигурност банковият сектор и начинът по който се справя, отдавна притеснява инвеститорите и сега, при тази обстановка, когато хората са много по-притеснени от финансите, тези страхове изплуват. Това, на което трябва да обърнем внимание, е, че ако си в среда , кадето искаш да подобриш доходността, компаниите трябва да могат да реорганизират своята дейност, някъде това е по-лесно, а някъде това е по-трудно. В някои от държавите, където имаш много по-строгорегулирани трудови пазари, може би ще имаш притеснения за това дали ще можеш да генерираш доходност. Това е трудно, когато си в обстановка на бавнорастяща икономика и приходите не растат с такива темпове.