Уилям Уайт, председател на икономическия комитет на ОИСР коментира от Париж възможния ефект от нулевите или отрицателни лихви и мерките, които може да се вземат. Интервю за Анна Едуардс и Манъс Крани от студиото на Bloomberg в Лондон на 9 февруари 2016.
Кажете ни за големия експеримент с QE и с отрицателните лихви сега. Не сме ли в по-безопасна позиция от 2007? Вие май смятате точно обратното.
Да, мисля точно обратното. Не съм сигурен, че избраните политики.. От самото начало не се оспорва факта, че това, което централните банки направиха беше правилно. Те се опитаха да задвижат пазарите отново след кризата с Lehman. След това обаче целта на тази политика напълно се смени. Опитваше се да стимулира търсенето. Честно, тя не може да го направи устойчиво. При обстоятелствата от 2008 и дори днес. Основният проблем е в това, че нямаме препятствия.
Нивата на дълга са 210% от БВП. Това са данни за нефинансовия дълг за 2007. Днес се повиши до 250% от БВП. Хората може да са решили, че сме в период на дилевъридж преди нов период на силен ръст, но още не сме го видели. Така че имаме проблем. Самото натрупване на дълга бе страничен продукт на много ниските лихви, които накараха хората да вземат още кредити. Затова в известен смисъл монетарната политика помогна, но от друга страна направи точно обратното.
Вие говорите за нивото на дълга. Това би ли било тази промяна в парадигмата, за която говорите? Опрощаване на дълговете?
Да и не. Сега ви казвам личното си мнение, не говоря от името на ОИСР. Питър Грейбър е социален антрополог, който написа книгата Debt: The First 5000 years. Той проследява историята до шумерите. Ако дългът стане твърде голям, за да бъде обслужван, тогава в известен смисъл трябва да бъде преструктуриран или опростен. Защото алтернативата - а хората го знаят от десетилетия, ако не и повече - е, че колкото по-дълго отлагате, толкова по-малка е частта от дълга, която ще върнете.
Затова въпросът е дали искате 50 цента от долара или нищо. Защото един долар върху долара не е възможност. Мисля, че трябва да се мисли по-сериозно за това.
Това, за което хората мислят доста в момента са негативните лихви. Вие казвате какви QE са направени, но сега негативните лихви са решението на деня на централните банки. Имаме четвърт от глобалния БВП в страните с негативни лихви. Какъв е ефектът върху глобалната икономика?
Честно казано, никой не знае точно. Въпросът с тези експерименти е в това, че са опити. Нямаме исторически прецедент за такова поведение на централните банки. Не е имало такова нещо никога. Отговорът е: не знаем. Ще ви дам малък пример. Идеята е, че ако начислявате отрицателни лихви върху резервите на банките в централната банка, това ще се превърне в по-ниски лихви по кредити и повече стимули за икономиката. Но не бива да забравяте, че тези негативни лихви по резервите намаляват маржовете на банките. Свиват печалбите на банките. И това не искаме да става. Искаме да печелят повече, за да изграждат капиталови буфери.
Какво могат да направят банките? Например да понижат лихвите по депозитите за клиентите. Това донякъде е възможно. Но се появяват опасения хората да не си изтеглят парите от банката. Другата възможност е да повишите лихвите по кредитите. Това е точно обратното на целта на тази политика. Така че, повтарям. Това е експеримент и предстои да видим какво ще стане. Но съм скептично настроен.
И пазарът е скептичен за ефекта от нулевите лихви и отрицателните лихви. Ако трябваше да предложите радикална идея за растеж и ако нулевите и отрицателните лихви няма да го постигнат, какво остава тогава?
Четири възможности: