Фалитът на „Олимпик“ - какво бе направено и какво – не?

Обявеният през миналата седмица фалит на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, която оперираше в България със свой клон, беше изненада за много от нейните клиенти. Но не беше изненада за институциите и пазара.

За опасността от фалит се заговори още от началото на май 2018 г.

Така например още на 10 май българската Комисия за финансов надзор (КФН) обяви, че е била информирана за решението на Министерството на финансите на Кипър, което упражнява функциите на надзорен орган върху застраховането, с което е отнет лиценза на компанията и на същата е предоставен т.нар. „специален лиценз“. От този момент на дружеството беше забранено да сключва нови застрахователни договори или да удължава срока или разширява покритието на съществуващите договори. Специалният лиценз дава право само на обслужване на вече сключените договори, изразяващо се в събиране на вноски по тях и уреждане на висящите щети.

На същата дата КФН също издаде принудителна административна мярка по отношение на клона на Застрахователна компания „Олимпик“ в България да сключва нови застрахователни договори, да разширява покритието или да удължава срока по действащите договори, както и да се разпорежда свободно с активите, намиращи се на територията на Република България. Така започналата процедура беше обжалвана по административен ред от страна на застрахователната компания, но очевидно неуспешно, за да се стигне до обявеното на 10 август назначаване на предварителен ликвидатор до назначаването на постоянен такъв от съда. Това решение беше официално обявено на 17 август, с което започналата през май процедура беше окончателно финализирана.

Като резултат от това решение кипърското законодателство предвижда автоматичното прекратяване на всички действащи застрахователни договори на ЗК „Олимпик“, като то е валидно и за тези, сключени на територията на Република България от датата на официалното му обявяване. Ето защо, считано от 18 август, почти 200 хиляди автомобила у нас се оказаха без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилстите с всички негативни последствия от това. Управлението на МПС без такава застраховка е административно нарушение и водачът му може да бъде глобен от КАТ.

По-тежки, обаче, могат да бъдат гражданско-правните последици: ако водач на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите причини пътно транспортно произшествие, ще трябва сам да поеме отговорността за обезщетяването на вредите, претърпени от увредените лица, а при неимуществени вреди обезщетенията могат да бъдат на значителна стойност. Когато тези вреди бъдат възмездени от българския Гаранционен фонд, той ще ги претендира отново към водача, така че, във всички случаи, нарушилият закона водач ще носи материалната отговорност за причинените от него вреди и няма да се ползва със застрахователна защита.

Всъщност едва с обявяването на решението за назначаване на предварителен ликвидатор от страна на КФН в сайта на Комисията (което се случи на 14 август) българската общественост разбра, че се случва нещо притеснително, като напрежението сред гражданите – клиенти на ЗК „Олимпик“, клон България, нарастваше с всеки изминал ден, за да ескалира и в нощни протести пред сградата на парламента.

Информацията, изнесена на сайта на КФН, беше подробна и указваше ясно, че водачите, чиито застраховки „Гражданска отговорност“ ще бъдат прекратени от 18 август, следва да сключат без забавяне такава застраховка при друг лицензиран застраховател, опериращ на територията на Република България. Освен това КФН информираше и за начините, по които тези водачи могат да получат платените от тях премии за неизтеклата част от договорите им с „Олимпик“.

Всичко това съвпадна и с друг, напълно независим от случващото се с „Олимпик“ процес на застрахователния пазар, заради който всички застрахователи повишиха цените на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в рамките на последните две – три седмици. Това увеличаване на цените беше основно повлияно от два фактора.

Първият бе излязлото в края на юни 2018 г. тълкувателно решение № 1/2016 на ВКС, с което беше изоставена досегашната постоянна практика на съда относно кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в случай на смърт на близък човек, като този кръг беше чувствително разширен и с други роднини - баби, дядовци, внуци, братя, сестри и дори лица, които не са били в роднинска връзка с починалия. По прогнозни данни на КФН и Асоциацията на българските застрахователи това разширяване на кръга ще увеличи размера на изплащаните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ и то само за непокрития по давност петгодишен период преди решението с между 400 млн. лв. и 1,2 млрд. лв.

Вторият фактор бе фактът, че в края на юли 2018 г. КФН публикува своя „Анализ на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в България“, в който, базирайки се на пазарните данни, обосновано констатира, че премиите, които застрахователите събират по тази застраховка са недостатъчни да покрият все по-нарастващите обезщетения, които следва да изплащат. Това беше еднозначен сигнал за всички застрахователи, че следва да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането и да предлагат задължителната застраховка, на цена, която осигурява в достатъчна степен изпълнението на задълженията им по поетите застрахователни договори.

Тези фактори стимулираха увеличението на цената по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с около 40 - 50 лв. и засегнатите от фалита на ЗК „Олимпик“ се сблъскаха с тези нови цени през миналата седмица.

Недоволството на гражданите е обяснимо - те действително са потърпевши от ситуацията – и нормално търсят отговорност в държавните институции. Дали, обаче, държавните институции действително не си свършиха работата и не е ли време да потърсим някаква отговорност и от нас самите.

Най-обвиняваната институция в момента е КФН. Изтъква се, че това е регулиран пазар и че КФН е следвало да вземе някакви мерки. И точно тук идва основният въпрос: какви? Ако проследим цялото развитие на процеса, ще видим, че всъщност КФН e приложила целия инструментариум, който е имала на разположение. Оказва се обаче, че той е твърде ограничен.

Така например не бива в никой момент да забравяме, че става дума за клон на застрахователна компания, лицензирана в друга държава членка на ЕС – Кипър и намираща се под надзор в тази държава. Надзорният орган на България в този случай има изключително стеснено поле за действие.

Мерките, които КФН може да предприеме, са функция и следствие от вече предприетите действия от страна на Кипърския надзорен орган. Тук трябва да признаем, че всички тези мерки от страна на българската надзорна институция бяха предприети и то незабавно след или съгласувано с мерките на надзорния орган на Кипър.

Отправените към КФН, правителството и парламента искания от страна на някои недоволни граждани и организации, понесените от тях вреди от фалита на ЗК „Олимпик“ да се поемат от българския Гаранционен фонд, под чието управление се намира и т. нар. Обезпечителен фонд, нямат никаква правна опора именно поради факта, че става дума за чуждестранна застрахователна компания. Твърденията, че това са средства, набирани от застрахователните компании и затова могат да се ползват с тази цел, очевидно се разминават със законовата уредба, защото вноските към Гаранционния фонд (в това число и към Обезпечителния фонд) са включени в застрахователната премия и се заплащат от клиентите. Вноската дори е изнесена на отделен ред в застрахователната полица. Т.е. средствата в Гаранционния фонд са обществени средства и могат да се разходват само за целите, посочени в Кодекса за застраховането.

Фалитът на ЗК „Олимпик“ обаче следва да постави един много важен въпрос и пред самите опарени клиенти – как и добре ли се грижим за собствените си (включително финансови) интереси? Много често към застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се подхожда с пренебрежение – главното е ниската цена, защото се обезщетяват други лица.

Това е дълбоко погрешен подход. Неслучайно на тази застраховка се гледа през призмата на социалната отговорност. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е важна за всеки: и в качеството му на водач, защото на всеки може да се случи да сгреши на пътя и да причини вреди, които следва да обезщети и тогава ще има нужда от помощта на застрахователя, но и в качеството му на пострадал, защото и това е възможно. И тогава е добре да се разчита на застрахователя за компенсацията на вредите.