Защо ЕЦБ не може да се съгласи с Карни

Въпреки стимулите и огромната ликвидност от милиарди евро, която президентът на ЕЦБ влива в икономиката всеки месец, той вижда продължаваща експанзия на еврозоната и слаб спад на безработицата, пише Bloomberg. ЕЦБ обаче е изправена пред редица предизвикателства по линия на забавянето на възникващите пазари и спада на петролните цени, засилващи дефлационните опасения. 

На фона на всички тези притеснения и прогнозата на Европейската комисия за икономическото развитие на еврозоната през 2016, очакванията към Марио Драги да преосмисли готовността на ЕЦБ за увеличаване на монетарните стимули също нарастват. Докато данните, които се очаква да бъдат оповестени тази седмица, вероятно ще покажат икономически ръст на валутния блок за 11-то поредно тримесечие през 2015, темпът на растеж остава слаб и недостатъчен, за да бъде компенсиранo дефлационното напрежение в региона.

„Външното търсене не задвижва икономическото възстановяване толкова добре, колкото вътрешното търсене“, коментира Марко Вали, главен икономист на Unicredit Bank AG в Милано. „И това няма да се промени в краткосрочен план“.

Икономиката на еврозоната ще отчете ръст от 0,3% през последното тримесечие на 2015, според икономисти, анкетирани от Bloomberg. Очакванията сочат, че икономическият ръст на валутния съюз ще достигне 1,5%, с което ще запише най-доброто си представяне от 2011 насам.

Подобен икономически ръст „може да се приеме като нормален в текущата икономическа среда“, коментира Карстън Джъниъс, главен икономист на Bank J Safra Sarasin в Цюрих. „Проблемите на еврозоната са свързани с инфлацията, а не с икономическия растеж“.

Икономическото доверие спадна в началото на годината, а съставният индекс на мениджърските поръчки (PMI) се понижи до 4-месечно дъно през януари.

Общоевропейският индекс EuroStoxx 600 изтри 11% от стойността си тази година, а германският водещ борсов индекс DAX записа понижение от 13%. Изготвяният от Sentix индекс за инвеститорското доверие в еврозоната спадна до най-ниското си ниво на годишна база през януари.

Европейската комисията понижи очаквания си за икономическия растеж през 2016 от 1,8% до 1,7%. Най-големите икономики във валутния съюз Германия, Франция и Италия се очаква да се представят по-лошо спрямо прогнозите само три месеца по-рано, се посочва още в прогнозата на ЕК. Инфлацията се очаква да достигне едва 0,5% през тази година.

Предизвикателството пред ЕЦБ е да ускори инфлацията до целевия таргет от 2%. Докато инфлацията достигна 0,4% през януари, записвайки най-силния си темп на нарастване от октомври 2014, политическите лидери очакват ниските цени на петрола да окажат натиск върху инфлационния темп през следващите няколко месеца.

„Еврозоната е податлива на пазарните турбуленции, а забавянето, което виждаме навсякъде с оглед на последните данни, изглежда, че ще затвърди песимистичните очаквания“, коментира Марк Клиф, анализатор в ING. “В същото време понижаването на цените на суровините ще окаже допълнителен натиск върху инфлацията в унисон с опасенията на ЕЦБ, че продължителен период на негативни прогнози може да повлияе още по-силно на инфлационните очаквания.“