Какви ще са последствията за онлайн бизнеса от въвеждането на регламента ePrivacy?

Въвеждането на GDPR е само част от един мащабен процес по преразглеждане на сигурността на европейските физически лица в ЕС. На 10 юли австрийското председателство на съвета на ЕС представи първия работен документ по Регламента за неприкосновеност на личният живот и електронните комуникации. GDPR струваше страшно много усилия и средства на компаниите, за да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. А ePrivacy трябваше да влезе в сила заедно с GDPR. Това коментира Николай Кискинов, управляващ съдружник, “Владимиров Кискинов”, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Не стигна обаче усилието, което европейските институции положиха за задвижването на двата регламента, които да заработят заедно, за да може да бъдат приети и да влязат в сила заедно. Много повече – ePrivacy препраща към GDPR, което има и положителни, и отрицателни черти“.

Като позитивно той отбеляза, че ePrivacy има за цел да пази физическите лица относно данните, които се събират за тях, вследствие на функционирането на устройствата в електронна среда. Той поясни, че то обхваща устройства за телекомуникация, браузъри и до голяма степен се отразява на онлайн бизнеса чрез предоставяне на една онлайн регулация и защита в използването на т.нар. бисквитки.

„Това са данни, които се събират от устройствата на потребителите, които сами по себе си не могат да доведат до идентификация на съответното лице, но могат да бъдат използвани за различни цели, които и до момента служат за функциониране на сайтове например. Това са данни, които се събират от браузърите и крайните устройства“.

Кискинов сподели и друг положителен ефект, а именно, че много потребители са чувствителни към тази информация и считат, че тя трябва да бъде защитена по начина, по който защитава GDPR.

„Изрични съгласия, информирано съгласие, само за определени цели да се събират тези данни. Има различни виждания, дали GDPR се прилага спрямо бисквитките, които са неиндивидуализирани данни, но във съвкупност от данни могат да доведат до индивидуализация на лицата. Половината от експертите смятаме, че GDPR не се прилага в момента за бисквитките. Този регламент обаче изрично предвижда, че по отношение на съгласията за обработка на тези лични данни, е необходимо да се спазват изискванията за предоставяне на съгласието, съгласно GDPR”.

Според него големият проблем на GDPR е за дигиталната индустрия, защото той възлага и на доставчиците на услуги, и на потребителите задължение за извършване на действия, които са неприсъщи за тях. Като пример той даде да се дават съгласия много пъти, да се дават съгласия за определени цели, за които е естествено да има съгласие. И когато се прибави този режим, който вече е в компаниите, вероятно следващото предизвикателство ще е ePrivacy.

Кискинов добави, че освен, че рекламите ще станат по-некоректни е твърде вероятно да се премине към платено съдържание на определени медии, които няма да могат да покрият финансовите си нужди чрез представяне на нерелевантна реклама на потребителите. Той поясни, че се предвиждат задължения в браузърите да има механизъм за автоматично даване на съгласие или несъгласие за използване на бисквитки за определени сайтове.

„Производителите на браузърите ще имат 3 месеца срок след влизане в сила, в който да вградят тази функционалност. В момента виждаме как някои доставчици на съдържание прилагат същата регулация без тя да е задължителна. Дават право да избирате коя бисквитка да се използва за конкретни цели. Явно доставчиците са започнали да адаптират тази практика в съответствие с GDPR и ePrivacy“.

Той каза още, че очаква регламентът да бъде приет в рамките на есента. И допълни, че именно заради тази прекомерност на разширяване на обхвата на GDPR като следваща стъпка се надява това виждане да бъде преосмислено.

Повече по темата вижте във видео материала.