От днес живеем на екологичен кредит

Още днес човечеството ще е изчерпало всички ресурси, които природата може да възобнови за една година и в продължение на месеци ще живее на кредит. Тази година Денят на екологичния дълг се пада рекордно рано. Това, което произвеждаме след днес не е устойчиво, защото Земята не може да го възобнови с бързината, с която го изразходваме. Опазването на природата е един процес, който не може да се реши само от един човек. Трябва да се вземат такива решения на много нива - на държавно или бизнес ниво, а може би и на по-високо. Това коментира Константин Христов, WWF България, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Можем да сравним ситуацията на планетата с банков депозит. Представете си, че всички ние имаме един депозит, който е много голям. Влагаме го в банката и живеем от лихвата. В последствие нуждите ни се увеличават и освен, че живеем от лихвата, започваме да ползваме част от главницата. Лихвата намалява, накрая и самата главница изчезва“.

Христов поясни, че отпечатъкът на човечеството се изчислява като това, което Земята може да генерира за една година, се разделя на природните ресурси, които използваме за производство на храни, дрехи и други. Полученото число се умножава по 365 (колкото са дните в една година) и така условно може да се посочи, какъв отпечатък имаме върху природата.

Той разказа още, че с нарастването на населението се развива и икономиката, но Земята си остава същата и произвежда същите ресурси. Според него ресурси има за всички, но трябва да ги използваме устойчиво. Да потребяваме толкова, колкото може да се възобнови за година. По думите му този дефицит се изчислява не само с това, колко прекаляваме с изсичането на горите и ловът, а и с излишните отпадъци, които натрупваме.

„В т.нар. трети свят икономиката не е толкова развита и страната няма нужда от толкова природни ресурси за производство. Но останалите компенсираме това в обратен аспект. Ние освен, че сме българи, сме и европейци и влизаме в общата класация на ЕС. На 9-ти юли Европа изчерпа запасите си за риба до края на година и започна да използва внос на тези продукти от третия свят. В този смисъл мога да кажа, че това е едно от нещата, които допринасят за този отпечатък върху планетата“.

Гостът коментира още, че е възможно наистина да сме „загазили“ доста повече, отколкото ни се струва. Той сподели, че унищожавайки природата причиняваме опустиняване - пустинята започва да се разширява. Причиняваме ерозия на почвата, която води до по-ниска земеделска производителност.

„Климатичните промени – вече и у нас има достатъчно доказателства, че климатът се променя и ние можем да станем жертва на наводнения и пожари. В много части на света тези бедствия водят до отчаяние, а то до миграция“.

Христов допълни, че България е една от малкото страни, които имат вековни гори. Те са белите дробове на Европа, източник са и на богато биоразнообразие и също са част от една екосистема. Ако един елемент от нея отпадне, тя може да бъде унищожена.

„Трябва да обърнем внимание на тяхното консервиране. Ние можем да помогнем с изборите, които взимаме на всекидневна база. Можем да живеем малко по-еко, може например да се откажем от пластмасовите прибори за еднократна употреба“.

Повече вижте във видео материала.