Как Google и Facebook монополизират идеи

В началото на май тази година Google забрани рекламите на компаниите за гаранции (т. нар. Bail bond companies) на своите платформи, информира The Wall Street Journal.

В този случай Google не прави нещо изключително. Медийните компании отдавна са решили какво съдържание и какви реклами могат да допуснат в сайтовете си. Разликата е, че дори след десетилетия на консолидация нито една медийна компания не се радва на такъв пазарен дял в САЩ, какъвто имат доминиращите в случая Google и Facebook Inc.

Подобно на по-ранните забрани на реклами за бързи кредити, забраната на Google, каквато Facebook наложи на следващия ден, ефективно изстреля цяла една индустрия извън основния рекламен поток.

Дебатът дали Google, собственост на Alphabet Inc., и Facebook са твърде големи, обикновено се върти около икономиката. Докато Google и Facebook твърдят, че са неутрални платформи, които свързват отделните потребители, рекламодатели и доставчици на съдържание, решенията за това кои реклами да бъдат забранени и кое съдържание да бъде изтрито са съществено стойностно натоварени, дори когато тези стойности са вградени в алгоритъм.

„Информационните монополисти всъщност могат да бъдат по-опасни от традиционните монополисти“, споделя проф. Морис Стюк от Университета в Тенеси пред Harvard Business Review, цитиран от The Wall Street Journal.

“Тези монополисти могат да засегнат не само портфейлите на потребителите, но и неприкосновеността на личния живот, автономията, демокрацията и благосъстоянието“.

Bail-bond компаниите не са симпатична индустрия. Срещу висока такса агентите на тези компании се съгласяват да платят наложената гаранция от съда, ако клиентът не се яви в съда. Дейността на този бизнес е законна и регулирана в повечето щати на САЩ. Представителите на този отрасъл казват, че обслужват клиенти с ниски доходи и хора от малцинствени групи, тъй като те са заловени от наказателната съдебна система, без да имат средства за поемане на гаранцията.

Джеф Клейтън, изпълнителен директор на Американската коалиция за обезпечение, чиито членове осигуряват гаранционни агенти, казва, че Google не дава възможност на тази индустрия да коментира или да обжалва забраната. Говорител на Google отказва да коментира темата. Facebook се е консултирала с представители на отрасъла, както и с групите за реформи на наказателното правораздаване след обявяването на забраната за рекламиране, заяви говорител.

Агентите на bail-bond компаниите са използвали като място за реклама yellow pages. Но както хората се отказаха от телефонните справочници за сметка на Google, така го прави и индустрията. „Няма други опции в момента“, заяви Джеф Клейтън. Забраната не се разпростира върху регулярните резултати от търсенето в Google, но тя значително затруднява потребителите да открият въпросните компании в мрежата.

Тъй като социалните компании са подлагани на нарастващ натиск да извършват мониторинг над своите платформи и да премахнат „фалшивите новини“, все по-голям обхват съдържание бива забранен, етикетиран или заличен поради често непрозрачни или произволни причини.

Недоволните потребители, рекламодателите и доставчиците на съдържание нямаше да се оплакват, ако Google и Facebook имаха сериозни конкуренти, които биха дали алтернативи за изява. При подобна липса очакванията са за натиск от страна на държавните органи, които биха могли да регулират този проблем. Това обаче може да се окаже нож с две остриета. Назначените от правителството надзорници само биха заменили решенията на компанията със своите. Поради тази причина Федералната комисия по комуникациите отдавна се отказа от подобна намеса.