Саймън Редмън, директор корпоративни рейтинги за суровини в Standard & Poor's и Кевин Лили, директор European Equities Fund в Old Mutual, в интервю за кредитните рейтинги на петролните компании и мерките, които взимат, за да защитят дивидентите си, Bloomberg TV, 3.02.2016.
Саймън, през последните няколко дни имахме доста новини около петролните компании. Вчера в свое интервю в нашето студио Боб Дъдли каза, че по-скоро ще предпочете повишаване на задълженията на компанията, но ще се върви към подкрепа за дивидентите. Как това се отразява на счетоводните баланси?
Какво може да направи една компания, когато генерира пари в брой? Може да плаща задълженията си. Това е добро решение за кредитните институции. Може да плаща дивиденти. Това е добър подход от гледна точка на акционерите, но не такова за кредиторите или за кредитния рейтинг. Компанията може да използва парите и за инвестиция за в бъдеще. Така че, от гледна точка на кредитния рейтинг, когато виждаме, че компании намаляват своите фондове за капиталови разходи, за да осигуряват дивидент, дори и за сметка на увеличаване на задълженията си, това не се оценява положително от гледна точка на кредитния рейтинг. Това е една от причините, поради които виждаме намаляване на кредитните рейтинги на компании през последните дни.
И Вие считате, че тази тенденция ще продължи. Гледаме спадащите кредитните рейтинги през тези дни и очевидно Exxon все още е подложен на изпитания. Защо се справя толкова различно от останалите?
Ние поставихме негативна прогноза за Exxon през есента на миналата година. Вчера също поставихме негативна прогноза за следващата година. Това сочи дори още по-голям риск от понижение в краткосрочен план. Около три месеца ще има ново преразглеждане. Задаваме си въпроса каква ще бъде най-добрата позиция на кредитния рейтинг на компанията през следващите 3 до 5 години. За някои рейтинги, не говоря задължително за Exxon, но за някои рейтинги е по-добре да бъдем малко по-консервативни днес и ако нещата се подобрят винаги можем да нанесем корекции в рейтинга. Така че е добре да се знае, че няма окончателни решения, това не е краят на света.
Можем ли да погледнем към петролните цени по-общо. Трудно е да се правят прогнози. Защо някой изобщо би инвестирал в петрол при тази обстановка?
Мисля че поради същите причини, поради които компаниите в петролната индустрия поддържат дивидентите си. Те има достатъчно силни счетоводни баланси, за да си го позволят. И все пак считаме, че рано или късно цените на петрола в някакъв момент ще започнат да се покачват. Подобни решения са насочени и към разбиване на манталитета на страх от петрола, който може да стане системен.
За какъв период говорим – за след година или за след пет години?
Не знаем. Освен това имаме неутрална позиция спрямо петролните мастодонти и мега-компании. Не подценяваме, например, Midstates Petroleum, за сметка на компаниите в сферата на услугите. Защото, по наше мнение, цената на петрола може да се промени във всеки един момент. Миналата седмица, например се заговори за преговори между Саудитска Арабия и Русия, на които да се договори намаляване на добива на петрол. Това може да промени всичко, но дали и кога ще се случи, ние не можем да знаем. Ние, като анализатори, нямаме думата, когато се засяга тази тема. Но ако стане системен проблем, ако цената падне под 30 долара и държави като Саудитска Арабия ще имат огромни бюджетни дефицити, а Русия ще трябва да излезе и да се опита да продаде част от своите активи, за да рефинансира бюджета си. Държавите в Африка и Латинска Америка ще имат проблеми.