Нека достигнем до същността. Отлага ли Китай решенията в очакване проблемите да се оправят сами и каква е опасността икономиката да дерайлира?
Мисля, че последното развитие и мерките, които китайското правителство осъществява, съвсем ясно говорят за това, че се приоритизира крактосрочната стабилност и се жертва дългосрочната. Ясно е, че приоритетите, които има китайското правителство са първо, да се постигне ръст от около 6,5% и второ, да се ребалансира икономиката и да се предприемат структурни реформи
Точно заради това се поставя въпросът дали не се отлагат решения в очакване да се решат проблемите и в същото време дали не се излиза от релсите.
Отлагат се решителни действия за по-късно и за жалост през това време проблемът може доста да се влоши. Проблемът е, че Китай не е предпазлив и не обмисля добре ситуацията. Дълговете растат и то много по-бързо, отколкото базисната икономика може да компенсира и може да имаме жестоки проблеми.
Тази прогноза звучи като думите на Тим Кондън от ING, който каза: „те не поправиха покрива, когато бе слънчево“.
Абсолютно точно. Както казах, те извеждат на преден план краткосрочната стабилност за сметка на дългосрочната. Това, от което Китай отчаяно се нуждае е реформа в областта на търговията на суровини. Трябва им и ръст на глобалната икономика. Но нищо от това не получават.
Ще се върнем на обезценяването, но почакайте, те имат резерв в размер на 3,3 трилиона долара. Това трябва да има значение.
Мисля, че погрешно се възприема, че Китай има резерви в размер на 3,5 трилиона долара и това е сума, с която може да се интервенира. Много хора погледат как звучи цифрата от гледна точка на долна граница нулата. Факт е, че нула не е минималната граница, от която трябва да се гледа. Трябва да приложим основната метрика на Международния валутен фонд за изискуеми резерви или минимални резерви, който е комбинация от държавните краткосрочни дългове, пасиви в портфейла, парично предлагане, внос и изискуемите плащания, свързани с вноса. Ако се вземат предвид всички тези елементи, считам, че минималният изискуем резерв на Китай e 2,7 трилиона. Така че, ако продължат да се намесват с темпото, с което го правят в момента, моята оценка е, че биха могли да останат без резерви в рамките на шест месеца.
Това е много важно, но да се върнем на обезценката. Те се опитват да направят всичко възможно, за да избегнат този сценарий, но все пак вие казвате, че валутата е надценена над 15%.
Абсолютно. Погледнете, например, Австралия. Там имаме валута, която премина през регулиране и позволи на икономиката да се балансира. Съответно, Китай е в позиция, в която се задържат естествените процеси, но резултатът е забавен ръст. Резултатът е повишен интерес към активи в САЩ, изтичане на капитали, спад на резервите, спад на експортната конкурентоспособност. Всички знаци сочат към надценена валута.
И тогава всички се питат дали не сме в разгара на валутна война. Самата Вие казвате, че те се стремят да направят всичко възможно, за да не позволят на валутата да се обезценява.
Наистина въпросът с валутната война е спорен, след като виждаме, че Китай прави всичко възможно, за да запази обменните нива. Но със сигурност можем да видим елементи на боричкане между валутите, след намесата на Японската централна банка
Престрелка с отрицателни лихвени проценти, която започна в петък.
Действието на японската централна банка ще има много малък ефект върху реалната икономика. Тази стъпка бе насочена в посока стабилизиране на японската йена.