На вас ви харесват индустриалните акции, защото са удачно оценени. Пазарите обаче все още се опитват да намерят дъно. Те все още не знаят как да тълкуват действията на централните банкери и събитията в Китай. За Китай казвате, че приземяването няма да е твърдо – не сте се променили изобщо от миналия път.
Не мисля, че някой се е променял – ако сте мечи настроени можете да кажете, че се съкращава. Ако смятате, че наблюдаваме ребалансиране можете да кажете, че и то се случва. Моето мнение е, че провеждат структурни реформи, прамахват свръхкапацитета, по-силен е акцентът в услугите. В такава една среда производството ще се съкрати. Януари и февруари като цяло са традиционно слаби за китайската индустрия. Не мисля, че данните ще променят мненията на когото и да е било. Това не е твърдо приземяване, а отчаяно нужно ребалансиране на китайската икономика.
Загрижени ли сте за ликвидността? Като погледнете пазарите – те са толкова волатилни и мнозина казват, че това е така тъй като не сме намерили дъно при петрола още. Хората се опитват да претеглят риска и позициите им се менят. Половината хора, с които разговарям казват, че това е проблем на ликвидността и, че волатилността ще остане в следващите 12 месеца.
Съгласен съм с това, което казахте за петрола – че то движи всички рискови пазари. Когато има петролна разподажба тя е моментално последвана от такава в акциите. Мисля, че хората гледат към петрола, за да се ориентират къде сме в глобалния цикъл и дали се движим към рецесия. Но мисля, че това е погрешно тълкуване на всичко. Търсенето на петрол в по-високо от всякога. 95 млн. барела нефт се потребяват всеки ден. Проблемът е, че на ден се произвеждат по 96 млн. барела петрол. Това, че цените падат е следствие не от това, че търсенето се понижава, а от свръхпредлагането. Просто няма забавяне в производството.
Но защо тогава я има цялата тази волатилност? Има го целият този инвеститорски страх. Да не би да не са разбрали, че търсенето всъщост не намалява?
Не знам защо не са се досетили – данните са си там. Ако погледнете Китай, за който всички твърдят, че се забавя – търсенето на петрол се повишава с 6% на годишна база, което не е никак зле.
Има свръхкапацитет. Всеки път когато има нещо в повече никой няма да плаща за него. Когато петролът е евтин не струва много да превозваш неща и когато имаш два пъти повече кораби отколкото ти трябват общо взето ще го продаваш на себестойност. Още веднъж – проблемът е в свръхпредлагането, не в липсата на търсене.
Но, Патрик, кога ще видим по-нормален пазар? Като казвам нормален – не е имало такива от 7-8 години, но виждаме много действия от централните банки. Не можем да намерим дъно на петрола. Кога пазарите ще си поемат дъх?
Мисля, че вече дишат. Преди десетина дни индексът VIX беше на 30, сега е на 20. Със сигурност не сме в състояние на посредственост. Мисля, че пазарът реагира на негативна информация много по-силно отколкото на позитивна. Но не мисля, че сме по средата на паника, както се усещаше преди две седмици. От тогава Bank of Japan понижи лихвите и Драги каза благи думи. В Китай производството се забави още, но не повече от очакваното. Нормални стойности от Европа. Надали ще стигнем Морето на спокойствието, но не сме и в паника също.