Десислава Николова коментира бюджетната рамка за 2016 г. и изненадващата актуализация на бюджета
Какви са впечатленията Ви от публикувания проектобюджет? - Това, което лично мен ме изненада най-неприятно е, че с проектобюджета за 2016 г. се прокарва тихомълком актуализация на бюджета за тази година, която в никакъв случай не може да се нарече благоприятна. Тя предвижда един по-висок дефицит - 3.3%, при положение че до август, последните данни, които имаме, е налице излишък от над 600 млн. лв. Въпреки повишената събираемост ще има един много висок дефицит и ударно харчене в края на годината. Това харчене, от една страна, се обяснява с европейските програми и нуждата от приключване на земеделските проекти. По-големият проблем е, че покрай тези обективни разходи за европроекти се прокарват и други разходи, които в никакъв случай не могат да се нарекат спешни и наложителни. Това са разходи на различните ведомства, като голяма част от тях са за персонал, заплати, обезщетения за пенсиониране...
Може би тези разходи са важни за социалния мир в държавата? - Може би са важни и заради изборите. Може би са важани и защото правителството не успя да се справи със заложеното съкращение на разходите за заплати в бюджетната сфера. По план тази година трябваше да има 10-процентно съкращение на разходите за персонал във всички ведомства. В редица ведомства не успяха да постигнат това и в крайна сметка ревизията на бюджета легитимира този провал.
Да поговорим и за проектобюджета за 2016. Видях коментари от бившия заместник финансов министър Любомир Дацов, видях и от бившия финансов министър Симеон Дянков. Те казват, че 2% дефицит са твърде много. - На фона на това, което бихме могли да имаме през 2015 г. (много по-нисък от 3%), наистина това е много сериозен дефицит. Освен това се предвижда и една доста бърза консолидация в бюджета, едно бързо свиване на дефицита през следващата година със стъпка от 1.4% от БВП. Тази консолидация по мнението на ЕК, МВФ и редица анализатори е твърде амбициозна и трудно постижима. Тази година ние се провалихме с консолидация от 0.5% от БВП. А за следващата година предвиждаме три пъти по-бързо свиване на дефицита и очакваме някой да повярва и да възприеме тази консолидация като реалистична. Освен това догодина има един много сериозен рисков фактор - това е забавянето на китайската икономика, която според мен към момента се подценява. Виждаме, че това забавяне продължава и догодина тази тенденция ще се запази. Китай е основен пазар за всички суровини. Над 50% от основните метали като мед и желязо се потребяват там. Ние изнасяме основно мед за Китай.
Записано е в бюджета, че новите емисии на дълг може да достигнат максимум 5.3 млрд. лева. - Много е важно да се коментира, че проектобюджетът задържа България в тази спирала дефицит-дълг-дефицит, в която ние влязохме през кризисната 2009 г. и в която все още се намираме. В края на средносрочната бюджетна рамка (2018 г.) ние ще бъдем с дълг от почти 29% от БВП, който е два пъти по-висок от това, което имахме преди почти три години. Влизаме в друга категория. Няма да можем да се похвалим с най-добрите параметри по отношение на дълга и дефицита.
Вижте и видеото