Началото на годината беше ужасно, нямаше как да го предвидите. Но вие изпитвате увереност за оставащата 2016.
Да, бурята в началото на годината ни удари, отчасти защото курсът на долара се покачи, юанът беше слаб и след празниците настъпи паника на пазара. Но, когато стане дума за общата атмосфера за годината, трябва да правим разграничение: има и позитивни сигнали, годината няма да е от най-активните, но през останалата част от нея ще има възможности.
Твърдите това, а предстои Китай да се изправи пред някои важни предизвикателства през втората половина на годината.
Намираме се в началото на период на слаб растеж за Китай. Считаме, че няма достатъчно вътрешни реформи, за да се стимулира растеж на БВП, а и приходите от промишлеността също спадат. Очакваме, обаче, през втората половина на годината правителството да предприеме действия, защото не може да си позволи още един такъв срив.
Остава обещанието за реформиране на държавните предприятия и то ще бъде изпълнено. Но когато нещата изглеждат толкова несигурни за китайската икономика, подобна реформа може и да се отложи, поради опасения да не се клати твърде много лодката.
Очевидно е, че в момента Китай е изправен пред много политически предизвикателства. Има несигурност относно политиките на централната банка, на борсовия регулатор, дали ще има промени в Политбюро през следващата година, но те трябва да предприемат съществени мерки, защото са загубили доверието на местните инвеститори. А ако не си го върнат, китайската борса ще се срине, доверието ще намалее и икономиката ще отслабне още.
Вие прогнозирате най-слабия растеж от години насам. Говорите за 6%, а и данните за промишлените печалби са на дъното. Това не подсказва ли, че в същност имаме рецесия в нереформираната икономика на Китай?
Точно така. Доказателство за това виждаме в пазарното търсене и в паричните потоци. В такава среда ще е особено трудно да нарастват печалбите в промишлеността.
Какво означава това по отношение на разпределението на вашите активи в Китай?
Ще ви кажа... по отношение на акциите, но и на развиващите се пазари това означава да стоим далеч от държави, които разчитат на суровини като петрола, чийто цени спаднаха, но могат скоро да се покачат поради волатилността на пазара. Но в общи линии, забавянето на темпа на индустрията в Китай, вреди на останалите развиващи се пазари много повече отколкото спада в потреблението в Китай. Така че, потреблението в Китай и борсите могат да се оживят чрез доверието на местните инвеститори.
Това ли е, което вие наричате „икономика на костенурката“?
Да, ние твърдим, че това важи за световната икономика, тя се движи много бавно. САЩ са сложили колела на костенурката и тя се движи малко по-добре. Япония, струва ми се е спряла. Забавянето в Китай е много голямо.
В Европа, обаче, и това е добрата новина, има подобрение в растежа. Очакваме той да продължи подпомогнат от количествените облекчения, от по-ниския курс на Еврото, а също и от нещо за което не се говори много – раздвижване на пазара на кредити, което възстановява доверието на бизнеса. Всичко зависи и от политическата ситуация: ще има ли Brexit, дали ще има събития като това в Париж... Доверието може да се възвърне и тогава се създаде възможност за много изгодно закупуване на европейски акции.