ЕК: България трябва да ускори съдебната реформа

България трябва да ускори напредъка си в изпълнението на отправените препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност.  Това е заключението на най-новия доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) относно стъпките, предприети от страната ни в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

През 2015 България предприе някои важни стъпки, за да върне реформата на дневен ред след период, през който политическата нестабилност явно препятстваше напредъка. Двете стратегии за съдебната реформа и за борбата с корупцията представляват подробен план за действие. Ясно е обаче, че превръщането на тези стратегии в конкретен и осезаем напредък ще бъде основно предизвикателство през 2016, се казва в материала.

ЕК отчита като положителен знак промените в Конституцията от декември, макар че сред измененията имаше някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст. 

„Приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на Висшия съдебен съвет. Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в Стратегията за реформа на съдебната система, да се превърнат в законодателство“, пише Investor.bg. 

Други инициативи според Брюксел, по-специално стратегията за борба с корупцията, се натъкнаха на пречки, след като Народното събрание отхвърли законопроекта, целящ да въведе нов единен антикорупционен орган. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето подчертава липсата на политически консенсус по процеса на реформи.

Бавният напредък по делата за корупция по високите етажи на властта или по делата за организирана престъпност и несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни будещи недоумение събития като тези, свързани със Софийски градски съд през 2014, продължават да подкопават общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие.

Системният проблем, установен от Европейския съд по правата на човека по отношение на задължението на България да провежда ефективно разследване на правонарушенията, е отразяван в редица доклади по МСП, като продължава да е налице липса на решителен отговор от страна на българските власти по отношение на тези недостатъци.

Много от препоръките в доклада по МСП от 2015 остават валидни.

По отношение на независимостта на съдебната власт, обнадеждаващо е, че българските съдии се изказват публично в подкрепа на реформата на съдебната система. Това е здравословен знак за навлизането на нова култура на по-голяма увереност сред българските магистрати.

Налице са някои конкретни елементи на напредък и в областта на управлението на съдебната власт. Същевременно обаче усилията на българските институции в ключови области от съдебното управление продължават да са нерешителни.

Цитиран е и заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, според когото през изминалата година България е предприела някои важни стъпки, за да върне реформите на дневен ред. Сега е време да се премине към следващия етап, като стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията бъдат последвани от действия и доведат до конкретни резултати, посочва Тимерманс.