Подобно на финансовите отливи от банките и пазарните сривове петролните шокове също имат рядката сила да пускат чудовища на свобода. Още с арабското петролно ембарго от 1973 г., хората научиха, че внезапните скокове на цената на петрол водят до икономически хаос, пише Investor.bg, позовавайки се на The Economist. И обратното - когато цената се срива заради пренасищане, както през 1986 г., това донася на света доста добрини. Основното правило е, че 10-процентов спад на цените на петрола насърчава растежа с 0,1-0,5 процентни пункта.
През последните 18 месеца цената се понижи с 75% от 110 долара за барел до под 27 долара. И все пак този път ползите не са толкова сигурни. Въпреки че потребителите печелят, производителите преминават през болезнени страдания. Последиците се разливат на финансовите пазари и може допълнително да потиснат доверието на потребителите. Може би ползите от толкова ултраевтин петрол са по-големи от разходите, но пазарите засега отчитат толкова бърз спад тази година, че дори това не е толкова сигурно.
Светът се дави в петрол. Добивът на Саудитска Арабия е почти на пълни обороти. Широкоразпространено е мнението, че саудитците искат да изкарат производителите с високи разходи извън индустрията, включително някои от фракинг компаниите, които увеличиха петролното производство в САЩ от 5 млн. барела на ден през 2008 г. до 9 млн. барела на ден днес. Саудитска Арабия ще е подготвена и да понесе сериозни загуби, за да спре съперника си Иран, който тази седмица е на път да се присъедини отново към петролните пазари с потенциално производство от 3-4 млн. барела на ден, след като ядрените санкции бяха вдигнати.
Въпреки усилията на Саудитска Арабия обаче производителите се оказаха гъвкави. Много фракинг компании намалиха производителността. Те ненавиждат идеята да разработят кладенците си, само за да могат борсовите спекуланти, които дебнат зад ъгъла, да оберат печалбата, когато цените се възстановят. Те няма да се откажат и докато цените успяват да покрият ежедневните им разходи, като в някои случаи е достатъчна цена за барел от 15 долара. Междувременно петролните резерви в предимно богатите страни членки на ОИСР през октомври са колкото нетния внос за период от 267 дни, почти с 50% повече отколкото преди пет години. Резервите ще продължат да растат, особено, ако търсенето в Китай и останалата част на Азия се забави с повече от очакваното. Прогнозирането на цената на петрола е безполезна дейност, но малко очакват тя да започне да се вдига преди 2017 г. И макар че според някои днешната цена може би показва дъното на барела, други предвиждат, че тя може да падне до 10 долара.
Някои може би ще кажат – колкото по-ниска, толкова по-добре. Само вижте как евтиният петрол даде тласък на вносителите – от Европа до Южна Азия. Сумата за внос на петрол в еврозоната се е понижила с 2% от БВП от средата на 2014 г. Индия, например, се превърна в най-бързо разрастващата се голяма икономика в света.
И все пак новият спад е и източник на безпокойство. Сриващите се приходи може да доведат до политическа нестабилност в крехки части на света, като Венецуела и Персийския залив, и да засилят конкуренцията в Близкия изток. Евтиният петрол намалява и глобалната цена на природния газ, който измества доста по-мръсното гориво – въглищата. В дългосрочен план обаче евтините изкопаеми горива намаляват желанието за предприемане на действия по климатичните промени. Най-тревожното от всичко е разяждащата нова икономика на петрола.
В миналото евтиният петрол стимулираше световната икономика, тъй като потребителите харчат много повече с единия допълнителен долар в джоба си отколкото производителите. Днес тази сметка не е толкова праволинейна колкото преди. Американските потребители може би са спестили повече от очакваното. Петролните производители затягат коланите си след големите разходи, когато цените бяха високи. След последния спад на цените на суровия петрол Русия обяви намаляване на държавните разходи с 10%. Дори Саудитска Арабия намалява бюджета си, за да се справи с дефицита си от 15% от БВП.
Евтиният петрол се отразява негативно на търсенето и по дори по-важни начини. Когато суровият петрол струва повече от 100 долара за барел, логично е да се харчат пари за проучвания на по-отдалечени места, като Арктическия регион, Западна Африка и в дълбоките води около Бразилия. Когато цените се сриват обаче, същото се случва и с инвестициите. Проекти на стойност 380 млрд. долара са стопирани. В Америка разходите по фиксираните активи в петролната индустрия са се понижили наполовина спрямо пика си. Отровата се разпространява. Индексът на покупателната способност на мениджърите за декември на ниво от 48,2 пункта отчита забързано свиване във всички производствени сектори в САЩ. В Бразилия ударът върху Petrobras, националната петролна компания, бе засилен и от корупционния скандал, който парализира високите ешелони на правителството.
Спадът на инвестициите и цените на активите е още по-вреден заради темпа му. Докато петролът се срива на фона на крехката световна икономика, това може да доведе до редица случаи на несъстоятелност.
Възможните финансови вторични ефекти са трудни за оценка. Голяма част от ръста от 650 млрд. долара на корпоративния дълг на развиващите се пазари от 2007 г. насам е в петролната индустрия и сектора на суровините. Петролът играе централна роля в няколко развиващи се пазари, предразположени към проблеми. Предвид спада на БВП на Русия правителството може да се изправи пред бюджетна криза до няколко месеца. Венецуела, където инфлацията е над 140%, обяви извънредно икономическо положение.
Други петролни производители са предразположени към подобен, макар и по-слаб, цикъл на по-слаб растеж, понижаваща се валута, внесена инфлация и по-стегната парична политика. Централните банки в Колумбия и Мексико повишиха лихвените проценти през декември. Нигерия разпределя долари в отчаян (и вероятно обречен) опит да подкрепи валутата си.
Натиск има и върху богатите страни. Доходността по корпоративните облигации с висока доходност е скочила от 6,5% в средата на 2015 г. до 9,7% днес. Отвращението на инвеститорите се разпространява бързо от енергийните компании към всичко кредитополучатели. Предвид мечките, дебнещи на фондовите пазари, глобалните индекси се сриват до най-ниските си стойности за последните 30 месеца. Централните банкери в богатите страни се опасяват, че трайно ниската инфлация ще захрани очакванията за статични или понижаващи се цени, което ще повиши реалните лихвени проценти. Способността на централните банкери да отговорят е ограничена, тъй като лихвените проценти, които вече са почти достигнали до нулата, не могат да бъдат намалени още.
Спадът на цената на петрола създава огромен брой победители в Индия и Китай. Той дава на зависимите от петрол икономики като Саудитска Арабия и Венецуела неотложни причини за стартиране на реформи. Предлага и на вносителите на петрола, като Южна Корея, шанс да скъсат с разточителните енергийни субсидии, или да повишат инфлацията и да намалят дефицита, повишавайки данъците. Но този петролен шок идва в момент, в който световната икономика все още се бори с последствията от финансовия срив. Може би ще си помислите, че няма по-подходящ момент за тласък. Всъщност обаче светът може би ще залегне още по-ниско заради петролното чудовище, пуснато на свобода.