Давос 2016: Как да контролираме бежанския поток

Йерон Диселблум, министър на финансите на Холандия, коментира бежанците в Европа и гръцката дългова криза в интервю на Джонатан Феро и Ханс Никълс, по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, Bloomberg, 22.01.2016.

Проблемите на Шенген. Какво следва?

Говорих за сценарий, който но искам да се случва. Искам 28-те държави в Европейския съюз, ЕС-28, да заработи заедно. Границите да бъдат контролирани, да се подобряват условията за бежанците в региона и да се работи заедно с Турция. Искам да поставим ситуацията под контрол.

Това, което се случва в момента, е, че всяка държава, една след друга, предприема мерки, за да брани границите си. Точно това е пътят, по който не искам да продължаваме. Ако е необходимо, ще работим на междудържавно ниво, за да спрем негативната спирала, но предпочитам това да става в рамките на ЕС-28.

Никой не го иска, но къде дови пътят, по който вървим в момента?

Насочваме се към недобро място - отделните държави предприемат самостоятелни мерки и вървят към затваряне на своите граници. Не съм сигурен до къде ще ни доведе това.

Коментират се начини да се спаси, все пак, свободният пазар, ако всичко се разпадне?

Аз не го искам. Ще продължа да го повтарям. Причината да изваждам на повърхността този проблем е, за да кажа, че може да се намери някакво междинно решение. Между мястото, където се намираме в момента, а именно – държавите индивидуално да предприемат мерки и това, от което се нуждаем, а именно Европейският съюз да се изправи заедно срещу проблема. Но аз не го искам.

Знаете, че Австрия се опитва да подтикне останалите държави да приемат идеята за горен праг на приеманите бежанци. Опитват се да пришпорят останалите държави да се започне разговор. Какво е вашето мнение и дали определянето на горен праг за бежанците се подкрепя от Нидерландия?

Има общ интерес за страните, които сега приемат най-голям брой бежанци. И това са, разбира се, Швеция, Дания, Германия, а също и Нидерландия. Това са главните държави, към които се насочват бежанците. Тези държави имат много силен общ план, какво да се направи, за да се засили контролът, не само за да се справят с големи брой бежанци, но и да се контролира кой идва и с какви мотиви. Така че, има много общи зони за съвместна работа.

Това какво означава? Вие „за“ или „против“ лимитите за бежанци сте?

Не мисля, че в крайна сметка могат да се използват лимити, но трябва да се намали броя на бежанците и да се работи в тази посока. Не може да се постави една цифра и да се каже: „Стоп, до тук, повече не може!“ Знам, обаче, че броят на бежанците, които Европа приема в момента не може да остане такъв. Процесът става разрушителен и неуправляем на местно ниво, процесът става неуправляем и много сложна операция.

Какво мислите за дръзкото решение на Ангела Меркел да каже: „Отваряме вратите и да пускаме всички мигранти“. Това беше ли грешка?

Тя буквално каза, че ние можем да се справим и Германия до момента се справя. Швеция се справя, но каза: „Ние можем само толкова“. Това, в общи линии, важи и за Нидерландия. До момента се справихме, но не искаме тази ситуация да продължава година след година. Не искаме да позволяваме потокът да се увеличава. Така че, това е нашето най-голямо предизвикателство.

Когато говорим за управление на кризи, вие направихте необходимото за управлението на гръцката криза през лятото. Къде се намираме в момента и считате ли Международния валутен фонд ще продължи участието си в преговорите?

Мисля, че да. Много е важно, обаче, да се знае какво точно иска МВФ. Той иска пенсионна реформа, защото пенсионната система в Гърция в момента не е устойчива и изяжда огромна част от бюджета всяка година. Този бюджет, разбира се, трябва да се балансира. Така че, първото нещо е пенсионната реформа. Второто, е да се постигне дълготрайна фискална устойчивост и първичен излишък. Ако Гърция може да се справи с това, по тези въпроси се преговаря в момента, тогава ще се разглеждат и дълговите въпроси. Мисля, че това е правилният ред и МВФ е в правото си. Точно така трябва да се действа.

Що се отнася до пенсионната реформа, изглежда, че Гърция изпитва затруднения по отношение на приходната, а не на разходната част. Така ли е?

Не мисля, че е точно така. Гърция постави на масата много сериозни предложения, които изглеждат много надеждни в дългосрочен план, но имат проблеми в краткосрочен. Намаляват се пенсионните плащания за следващите поколения, но има краткосрочен проблем, който трябва да се реши и той е как да се запълнят фискалните пукнатини. Така че, в момента се работи по този въпрос и разрешаването му може да отнеме няколко седмици, но процесът на преговори продължава.

Преди няколко дни говорихме с Московиси и разговорът се въртеше именно около пенсионната система. Това ли е единственият истински спорен въпрос?

Това не е единственият спорен въпрос, но е логичният ред, който трябва да се следва. След като се преодолее проблемът с пенсионния фонд, ще се знае как ще изглежда бюджетът от тук нататък. Трябва да видим стабилност на бюджета и първичен излишък, за да се подсигури добро управление за вбъдеще. Веднъж постигнали това, можем да сметнем как да изглежда дълговото бреме на годишна база.

Получават се пикови периоди, в които Гърция ще трябва да плаща големи суми в кратки срокове. Опитваме се да направим така, че да се ликвидират подобни пикове. Има логичен ред на нещата и точно него ще следваме.