Неочаквана актуализация
Очаква се дефицитът по консолидирания бюджет на България на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3 % от БВП, въпреки повишената събираемост. Но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.
Това става ясно от преходните разпоредби на проекта на бюджета за 2016, с които се прави актуализация на тазгодишния бюджет.
Според предлаганата актуализация преизпълнението на данъчните приходи спрямо заложеното в държавния бюджет (тук не се включват НОИ и НЗОК, които обаче са част от консолидирания бюджет, заедно с общините) ще бъде 720 млн. лева и се формира почти изцяло от ДДС и акцизи. Това е по-малко от отчетеното преизпълнение на данъчните приходи (без осигуровки) към края на август - 1.03 млрд. лева.
По-високото усвояване на средствата от ЕС в резултат на приключването на програмния период 2007-2013 г., както и други допълнителни разходи по бюджети на министерства оказват натиск върху бюджета, обяснява МФ в мотивите си за актуализацията. Отчетени са и невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения. От текстовете става ясно, че това се отнася за заплатите в МВР. Сред причините за допълнителните разходи са ангажименти към НАТО и кризата с бежанците.
В края на този година изтичат сроковете за приключване на европроекти от стария програмен период, което доведе до ускорено разплащане. Това засяга бюджета както по линия на националното съфинансиране, така и защото сертифицираните разходи се финансират от националния бюджет, а средствата се възстановяват по-късно от ЕК. Освен това някои проекти, неприключени в срок, които не могат да бъдат прехвърлени в новия програмен период, ще бъдат поети от държавния бюджет.
Предвидени са допълнителни разходи за тази година в размер на 388 млн. лева (като част от резерва), от които най-много средства са предвидени за фонд "Земеделие", Министерство на отбраната и МВР.
Министерство на отбраната ще получи до 57.2 млн. лева, в това число 48 млн. лева за заплати. Допълнителните средства за Държавен фонд „Земеделие“ са в размер до 110.8 млн. лв., в това число за животновъдите и за финансиране на разходите за данък върху добавената стойност на общините по европроекти.
За МВР сумата достига 180 млн. лева, в т.ч. 120 млн. лева за персонал, което е обосновано с разходи за обезщетения и компенсации за извънреден труд във връзка със засиления миграционен натиск. На 12 октомври по време на кръгла маса на Американската търговска камара в България финансовият министър Владислав Горанов заяви, че МВР трябва да се справи без допълнителни средства. Поводът бяха поискани 21 млн. лева за обезщетения.
В резултат разходите за 2015 ще надхвърлят тавана от 40% от БВП. Дори през кризисната 2009 разходите бяха до 38% от БВП. Това в най-голяма степен се дължи на капиталовите разходи, които се очертава да достигнат 7.3% от БВП. (при 5.4% от БВП през 2014 г.)
Дефицитът в бюджета за 2015 г. трябваше да бъде 3% от прогнозния БВП, а последният бе разчетен на 82 406,4 млн. лева. При последната актуализация на прогнозата, последвала по-добрите икономически данни за полугодието, бе заложен по-висок БВП за 2015 т. - 85 967 млн. лева. Увеличението на дефицита в номинално изражение е с почти 400 млн. лв. и той ще достигне 2.874 млрд. лева.
Бюджет за 2016 - все още с дефицит
За сметка на увеличаването на дефицита през текущата година, дефицитът за 2016 г. ще бъде по-малък.
Новата цел за дефицита по консолидираната фискална програма за 2016 г. е в размер на 2,0 % от БВП при 2,5 % от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. Недостигът ще намалява през следващите две години. Планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е съответно 1,4 % от БВП и 1,0 % от БВП.
Редица експерти, сред които и бившият финансов министър Симеон Дянков в предаването Boom&Bust, оспориха заложения дефицит от 2%.
На първо четене няма изненади в приходната част на бюджета, където големите промени са свързани с акцизите. Увеличението на вноските за фонд Пенсии, както е известно, ще бъде през 2017. Минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се също ще се вдигне през 2017 (460 лв.), показва тригодишната прогноза. Потвърждава се планираното увеличение на минималната работна заплата до 420 лв., както и на минималните осигурителни прагове със 7.5%.
Очакваните приходи от приватизация са едва 29 млн. лева, на са заложени еднократни приходи от концесия на Летище София в размер на 600 млн. лв. Приходите от дивидент през 2016 ще бъдат само 23 млн. лева, което - освен на намаляване на отчисленията се дължи и на това, че се прогнозира загуба на БЕХ за 2015 г. и 2016 г.
Сериозно внимание се отделя на социалните разходи и тези за образование, като е заложен и ръст на учителските заплати.
Планирани са 80,0 млн. лв. за увеличение на единните разходни стандарти за едно дете и един ученик със средно 4,7 %, като тези средства ще бъдат насочени към повишаване на възнагражденията на учителите.
За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:
Променят се детските добавки, като прагът се увеличава от 1 юли на 400 лв., а добавката за едно дете ще стане 37 лева, за две - 85 лв., за три - 130 лв.
Прочетете още: Нови операции с дълга
Допълнен с информация за приходите и детските добавки.