Китайската централна банка - People's Bank of China, съкрати основната си лихва по заемите, както и резервните изисквания към банките в опит да омекоти задълбочаващото се забавяне на икономиката.
Това е петото понижение на лихвата тази година и според People's Bank of China целта е да се насърчи преструктурирането на икономиката.
Едногодишната заемна лихва се понижи до 4.35% от 4.6% от събота, съобщи People’s Bank of China на своя сайт в петък. Едногодишната депозитна лихва ще бъде намалена до 1.5% от 1.75%.
Резервните изисквания на всички банки бяха съкратени с 50 базисни пункта, като се предвижда допълнително намаление с 50 базисни пункта за някои институции. Банката също намали тавана на депозитната лихва.
Разширяващите се парични стимули подчертават решимостта на правителството да постигне целта за ръст през 2015 от около 7%. Умерената потребителска инфлация и по-дълбокият спад на потребителските цени осигуряват пространство за по-нататъшни облекчения на паричната политика.
През третото тримесечие икономиката на Китай се сви с 6.9%.
Понижението на лихвените проценти в Китай и очакваните стимули в Европа и Япония увеличават ножицата със САЩ, където Федералният резерв обмисля първото си увеличение на лихвените проценти от девет години.
Федералният резерв може да подготвя увеличаване на лихвените проценти, но в голяма част от останалия свят, включително Китай, централните банки са изправени пред слаб растеж и липса на инфлация и е по-вероятно да облекчат, отколкото да затегнат паричната политика, коментира Луис Кюис, ръководител за азиатските пазари в Oxford Economics Ltd. в Хонконг.
Понижението на лихвените проценти е индикация, че голям процент от централните банкери по света все още искат и могат да инжектират ликвидност в отговор на икономическите и/или пазарни въздушни ями, коментира известният финансист Мохамед ел-Ериан пред Bloomberg. Той подчертава обаче, че връзката между лихвения процент и икономическия растеж не е перфектна. Страната се нуждае от трудна структурна преориентация в продължение на години, като разчита все повече на вътрешното потребление.
Решението имаше незабавен ефект върху борсите и особено върху суровините. Петролът сорт Брент се повиши с 43 цента до 48.5 долара за барел веднага след като решението бе обявено. Но по-късно опасенията за свръхпредлагане и ръстът на долара засенчиха ефекта на решението на китайската централна банка и цените се понижиха до около 47.5 долара.
Щатската валута поскъпна на всички фронтове, а спадът на еврото достигна 1.1022 долара - на ръба на вчерашната прогноза на Бисер Манолов.
Металите също отбелязаха ръст след новината, като алуминият преодоля шестмесечното дъно, достигнато по-рано през деня.
Допълнена в 18 часа