Пиер Московиси за бъдещето на Гърция от Давос

Миналата година освен Китай във фокуса беше Гърция. Пазарите не са обезспокоени от това засега. На политическата страна – все още чакаме да прочетем доклада относно спасителният пакет на Гърция. Накъде са колегите ви? Кога ще е готов докладът?

Много скоро. Очакват повече информация от гръцките власти. От лятото се опитваме да направим от Гърция история на успеха.

В нашите преговори обстановката е много конструктивна. Смели и амбициозни реформи бяха приети от парламента. Сега ни трябва амбициозна и смела реформа в пенсионната система. Никога не е просто. Политически е много трудно.

Начертахме добра и позитивна чернова.

Но са ни нужни повече точни параметри. Ще ги уговорим с гръцкото правителство. Тук в Давос ще имам шанса да се срещна с г-н Ципрас. И моето послание е просто. Гърция трябва да се върне към растеж чрез реформи и успеха на нашата програма. Тук всичко е обвързано.

Кога очаквате да е готов първоначалния доклад?

Първо трябва да проведем пенсионната реформа и то възможно най-бързо.

Поредицата е следната - първо провеждаме пенсионната реформа, после завършваме доклада и чак накрая може да поговорим за преструктуриране на гръцкия дълг и знам, че това е особено чувствителен въпрос за гръцкото правителство и народ. Но това трябва да стане постепенно. И искам да добавя още нещо.

Аз, европейците и европейската комисия се чувстваме, че е задължително МВФ да остане в лодката с нас.

Три институции работят – ЕЦБ, Европейската комисия и МВФ. А фондът е елемент на гаранцията и доверието в програмата. Тази сигурност е много важна. Радвам се, че гръцкото правителство сега разбира, че трябва заедно да достигнем до споразумение.

Що се отнася МВФ, сигурен съм, че ще попаднете на мадам Лагард по време на срещата. По отношение на опрощаването на дълга какви мащаби можем да очакваме? МВФ го желае. Можете ли да го доставите в някаква форма?

Ще се движим стъпка по стъпка. По време на срещите на финансовите министри на еврозоната не виждам ентусиазъм за опрощаване на дълга.

Но има начини да се справим към проблема. Един от тях е преструктурирането на дълга, за което аз предпочитам да говоря. Това, което ние трябва да постигнем е разходът по обслужването на дълга да е по-нисък от днес.

Това е възможно, но още веднъж – не искам да влизам в детайли.

Защо?

Защото има условия – програмата трябва да се движи по план и първия доклад е завършен. Едва тогава ще можем да разискваме останалото.

За образованите зрители на Bloomberg TV – когато чуят: „Никакво опрощаване на дълга, но можем да го преструктурираме“, между двете няма особена разлика. Политически по-приемливо ли е едното от другото?

Не, много са различни. От една страна ако говорим за опрощаване на дълга казваме, че ще премахнем част от дълга – няма да го плащаме. Ние не искаме да ги правим. Нито ние, нито европейците, нито страните членки.

Но може да намалите разхода по обслужване на дълга до ниво все едно, че сте отписали част от него.

Можем – можем да отложим матуритета, да поработим върху лихвите. Ще видим когато му дойде времето.

Но на първо време приоритетът е да започнем да водим продуктивна дискусия за тази пенсионна реформа.

И твърдо смятам, че още не сме я достигнали.

И затова шефовете на комисиите ни ще бъдат много заети.

Обнадежден съм, защото мисля, че г-н Ципрас и гръцкото правителство виждат, че има само един път към успеха, който е прилагането на тази програма и реформите.

Тогава ще можем да си насочим вниманието към дълга.

Освен в Гърция имаме проблеми и в Испания. Беше отличник в реформите, а сега изглежда е в задънена улица, затруднявайки се да сформира кабинет. Кога очаквате Испания да приеме новия бюджет?

За това ви трябва правителство, а такова има -г-н Рахой още е министър-председател.

Г-н Дигиндос е финансов министър – разговарях с него наскоро.

Но на това правителство му липсва легитимността да прокара нов бюджет.

Затова нека първо намерим изход от политическата криза там.

Затова Жан Клод-Юнкер каза, че трябва да има правителство в Испания възможно най-скоро.

Тогава ще трябва да сравним нашите стойности със техните.

Убедени сме, че все още има дефицит и, че някои допълнителни мерки ще трябва да бъдат взети.

Затова са ни нужни данните от Eurostat.

Напролет ще обърнем много сериозно внимание на този въпрос, защото испанската икономика се представя добре по отношение на растежа, но що се отнася публичните финанси – трябва да бъдат изгладени и да се впишат в правилата ни, включени в Пакта за стабилност и растеж. Моята роля като комисар е да уважавам правилата.

Изоставяме с времето, затова ще ви прекъсна да ви помоля да поговорите за Пакта за стабилност и растеж и зачитането на правилата. Говорихме за зачитане таргетите на бюджетен дефицит. Изглежда, че Франция продължава да ги увеличава. Що се отнася таргетът за дълга към БВП от 60% всичко над това ще е нарушение. Италия не е отбелязала никакъв напредък в посока достигане на тази цел. Точно обратното. Как може вие да зачитате тези правила, когато те не са зачитани от самите правителства?

Първо за Франция – тя изглежда си спази таргета за тази година и ще видим дали еврокомисията ще потвърди.

Що се отнася до Италия и други страни – има някои твърди кристално ясни критерии. Критерият за дефицит към БВП до 3% е ясен. Не мисля, че дълговият критерии е по-маловажен. Но факт е, че по време на кризата дълговото бреме се увеличи с 30% навсякъде в Европа.

Дори ако погледнете Германия, която е по-добре представящата се икономика дългът към БВП също е над 60%.

Трудно се стартира процедура по свръхдефицит само на база дълг. Но що се отнася Италия пределно ясно е, че трябва да се движи надолу в съотношението си дълг-БВП, което е около 120% - много далеч от позволеното. Обсъждаме това с г-н Ренци.

Да, италианското правителство въвежда позитивни реформи, намалява си дефицита. Могат да ползват малко гъвкавост, но в важно съотношението дълг-БВП да намалее.

По време на кризата, Пиер, имаше тежки последствия за правителствата, които не показваха намереения да намаляват дълга. Вече ЕЦБ стартира политика на количествени облекчения и от тогава сякаш негативните последствия спряха да съществуват. Въобще има ли някакви лоши последствия за правителствата, които продължават да харчат допълнително повече от 3% от БВП при дълг към БВП над 100%, защото в момента не изглежда сякаш има такива.

Всичко опира до дълга, а той трябва да бъде върнат. Той е в тежест на всички нас.

Но ако можеш да заемаш на 2% лихва защо има значение?

Проблемът е, че ако имаш свръхдефицит и растящ дълг не можеш да правиш нищо по публичните услуги. Не можеш да финансираш здравеопазването, образованието, опазването на околната среда, сектор сигурност и правосъдието.

Става дума за място за маневриране за да имаш адекватна икономическа, социална и отбранителна политика. Защото приеоритетът на Европа в момента е сигурност. Затова трябва да продължим. Една дума за ЕЦБ, проявявам голямо уважение към това, което прави г-н Драги.

Не само как комуникира ами и в решенията му, които винаги бяха подходящи.

ЕЦБ ние е нужна, но както каза г-н Драги: „Паричната политика е много важна, но не може да прави всичко“.

Затова нашата роля в комисията е да подсигурим силно зачитане на правилата, фискална консолидация със гъвкавост, но и да стартираме плана за инвестиции на Юнкер на стойност €315 млрд.

И за финал нашите - страни членки трябва продължават със структурните реформи. Ключът е там – реформирайте си икономиката, за да бъде тя по-конкурентноспособна.

Четете още интервюта от Давос 2016.