Давос 2016: Костин за руските банки

Андрей Костин, президент на ВТБ

18:38 | 20 януари 2016
Автор: Иван Николов
Давос 2016: Костин за руските банки

Президентът на Внешторгбанк Андрей Костин каза в Давос, че продажбата на дялове от компанията зависи от правителството. Интервю от WEF Давос 2016 за Джонатан Феро от Bloomberg на 20 януари 2016.

 

Ясно е, че пазарът се срива, суровият петрол е на 28 долара за барел и това поставя руското правителство  под натиск да продаде дяловете си във вашата банка. Готов ли с те за това?

Мисля, че президентът на една банка трябва да е подготвен за всичко, включително и за това. Правителството е собственик на мажоритарния дял и ако поиска да продава, може да продава. Разговарял съм с членове на правителството, с министър председателя и те обмислят това сериозно. Но всичко е в много начален етап, не сме обсъждали подробности и не сме получавали указания за подготовка за такава стъпка. 

 

А вашето впечатление? Какъв е времевият хоризонт? Месеци, година, две?

Ако правителството реши да продава тази година, то подготовката трябва да започне много скоро, но както знаете, правителството притежава 61% от акциите на банката. В рамките на сега действащите закони, има декрет на президента, който разпорежда, че банката трябва да остане държавна собственост и контролният пакет от 50 + 1 процента да остане държавен.

Така че, ние можем да продадем 10% без да нарушаваме закона, но за повече от 10% ще ни е необходима промяна в позицията на руския президент.

Ще трябва да изчакаме  и да видим какво решение ще вземе правителството като се има предвид усложнената ситуация, защото банката е под санкции в момента, въпреки че продаваме вече издадени акции, а не нови и те не са засегнати от клаузите в санкциите.

Но цялата ситуация е доста трудна, а и цените са много ниски.

 

Да речем, че пуснете на пазара 10% от активите. Водите ли разговори с дългосрочни инвеститори, готови ле са те за купят тези 10%?

Не сме разговаряли, но последната ни продажба на акции беше през 2013, когато сключихме сделка с големи  петролни фондове от Катар, Норвегия и Азербайджан и те закупиха значителна част от тези акции.

Не сме обмисляли нова продажба, защото не считаме момента за подходящ. Но ако сега правителството вземе такова решение, ние сме готови да преговаряме. Вероятно ще потърсим големи инвеститори на изток, в Близкия Изток, Азия, Китай, преди да се обърнем към други инвеститори.

 

Значи, за сега не водите такива разговори?

Не, все още не.

 

Необслужваните заеми са  проблем за вас. Рублата падна до 80, суровият петрол е 27 долара за барел и необслужване на заемите. Ще се влоши ли още тази ситуация или ще настъпи подобрение?

Не съвсем. Миналата година приключихме на нива от 6,2%, а прогнозите за декември бяха доста оптимистични. Не сме очаквали ръст,     но от 01 януари заваляха лошите пазарни новини - цените на петрола, растежа в Китай и много други аспекти на пазара, като цяло цените на суровините са доста ниски. Все още трябва да усетим настроенията на клиентите си... В момента няма драстична промяна, но ако депресията продължи още, можем да очакваме влошаване на ситуацията.

 

Очаквате ли приходите да се повишат това тримесечие?

Ще трябва да изчакаме и да видим. Има два сценария – единият е песимистичен, а другият оптимистичен. Някои индустрии вече са в по-добро положение, като меднодобивната промишленост, строителството, производителите, които са и износители все още са в добро здраве заради обезценката на валутата – това им носи повече пари.

 

Инвеститорите очакваха компанията да  донесе повече приходи през 2016. Очаквате ли подобно нещо?

Не мисля, че като цяло доходността ще нарасне за цялата икономика, но при някои индустрии...

 

А конкретно за вашата банка?

Миналата година излязохме на нула. Тази година очакваме значителен ръст в печалбата, но  все още сме предпазливи в предвижданията си, предвид проблемите, които споменахте, кредитите, а и заради основния лихвен процент. Очаквахме, ме до края на годината Централната банка ще свали лихвения процент от 11% на 8,5%. Сега е по трудно, макар че гуверньорът на Централната банка да счита, че все още има място за маневри.

 

Значи, въз основа на обстоятелствата, вие не очаквате никакъв ръст в доходността?

Възможно е, възможно е да има ръст. Особено ако Централната банка успее да удържи инфлацията. Мисля, че в момента те имат разумни основания да считат, че инфлацията може да се върне под 10%, ще бъде свален и лихвения процент и това ще помогне на банковия сектор да реализира по-големи печалби.

 

От вас очакваме нова стратегическа информация. Можем ли да очакваме съществени промени? Съсредоточени ли сте върху дивидентите?

Наистина сме съсредоточени върху лихвите и провеждаме последователна политика. На годишното събрание ще посъветваме основния си акционер да изплати дивиденти не по-ниски от миналогодишните, а те бяха около 3%. Ще се опитаме да запазим това ниво.

 

Ще ви се наложи ли да намалите разходите, за да се справите?

Да, мисля, че ще трябва да орежем разходите.

 

Най-общо казано, основният довод срещу руската икономика, е че нейната диверсификация се е провалила и именно от това страда. Такава ли е ситуацията? Не е ли според теб особено трудно да се диверсифицира една силно зависима от суровините икономика?

Трудно е. Но трябва да се търсят уникални инвестиции. Необходими са технологии, необходимо е подобряване на инвестиционния климат. Такава е ситуацията в момента, но нещата се променят особено в селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост – там бележим напредък. Но като цяло периодът е труден. Дивесификацията ще стане реалност, но не толкова скоро, колкото на нас ни се иска.

 

Трудни времена за всеки, който работи в Русия. Положението със санкциите спрямо Иран се променя. Надявате ли се скоро това да се случи и с Русия или ръководите работата си с презумпцията, че това е положението за момента?

 

Разбира се, Иран е възможност за всеки. Банката ни е свела до нула, буквално е замразила отношенията си с Иран, заради санкциите там. Имахме доста развит бизнес там, между руски и ирански компании. Сега вече проучваме внимателно какви са новите условия и дали можем да се възползваме. Като цяло, руската икономика може да има огромна полза от Иран, както и обратното. Можем да правим добър бизнес заедно.

 

Обръщам се към трейдъра във вас. Суровият петрол достигна ново дъно от 27 долара за барел. Какво ще направи Андрей Костин – ще купува или ще продава?

Мисля, че все пак ще купувам. Повечето от колегите ми в Русия очакват петролът пред тази година да достигне средна цена от 40 долара за барел.

Четете още интервюта от Давос 2016.