Вътрешното търсене генерира потенциал за по-силен икономически растеж. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов по време на 10-та среща на бизнеса с правителството.
Горанов посочи, че през миналата година правителството също е вляло ресурси в инвестиции, с което се е увеличила базата за растежа. Тази година обаче разходите няма да са толкова големи, а отчасти това „отстъпление”, както го определи финансовият министър, може да се компенсира с програмата за саниране.
„На база поети ангажименти имаме 1 900 договора за саниране, които ангажират близо 1 млрд. лева, които потенциално в следващите няколко месеца биха могли да минат през малките и средни фирми като обороти и допълнителни инвестиции”, посочи той, цитиран от Investor.bg.
Горанов предупреди, че се очаква забавяне на световната икономика, което означава, че износът няма да има толкова голям принос за БВП, какъвто имаше през миналата година. „Резерви има обаче в тази част от структурата на БВП, която най-трудно се повлиява и се активира – крайното потребление. То изисква дългосрочна стабилност, усещане у малкия човек за перспектива и предполага рационално поведение в резултат на икономическата и политическа среда”, коментира той.
Министърът подчерта, че през последните години склонността на българина към спестявания не се е променила и че ръстът на заплатите не е отишъл за увеличаване на разходите, а за спестявания. В тази връзка той оцени, че растежът през тази година ще се движи между 2 и 3%, „с потенциал, ако върнем доверието на хората в икономиката, и за по-сериозен растеж”.
Горанов посочи, че два шока за икономиката са вече преодолени. Спрял е спадът на цените на жилищата, а от друга страна бизнесът успя да се пренасочи към по-рационално, балансирано пазарно поведение с органична основа за растеж.
„Ако има отнякъде проблем, който да се прояви шоково към нас, той едва ли ще бъде в сферата на финансите. За геополитика не искам да говоря, но тя безспорно се отразява на икономиката. Умерен оптимист съм, че икономическият цикъл е на страната на обществото”, заключи той.
Горанов изтъкна, че натрупването на дълг е следствие от политиката и натрупаните дисбаланси и според него безконтролното му увеличаване би поставило под съмнение суверенитета на страната. Ако зависи от мен, максимално бързо поне новият дълг няма да е тема, коментира той и допълни, че трябва да сме предпазливи към бързото увеличаване на задлъжнялостта.
Горанов коментира, че резервите в приходната част на бюджета са се оказали повече, отколкото в разходната, особено през миналата година, когато с пари от бюджета беше приключен старият програмен период. Това, според финансовия министър, е попречило за по-голямото понижаване на дълга и дефицита.
Горанов предупреди, че ако няма няколко години последователна политика и устойчивост, темата за дълга ще премине в тема за данъчната система. „Някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира държавата. Данъчната система може да се справи, ако избягваме популистките решения и прехвърляне на дефицити”, коментира той.
Според него е грешно решение да се тръгне към промяна на данъчната система сега. „Ако в следващите няколко години успеем да сведем дефицита до нула, едно от основните ни конкурентни предимства, заради което намалявахме данъчната тежест, ще изиграе своята роля”, подчерта Горанов.
Като пример за натрупани дефицити заради неблагоразумна политика финансовият министър посочи енергетиката.
„Ако премахнем възприятието, че енергетиката е елемент от социалната политика и започнем на пазарен принцип да работим, бихме могли грешните решения от миналото, довели до огромни дефицити, да ги преодолеем. Успяхме с усилията на работодателските организации и със законодателни промени да балансираме така системата, че тя да не генерира нови загуби. Проблемът е ликвиден – натрупване на огромна вътрешна задлъжнялост между производители, търговци и националния доставчик. Той може да се реши на пазарен принцип и без да се отразява на фиска”, посочи Горанов.
Финансовият министър изрази увереността си, че ресурсът в бюджета, отделен за спасяване на банки, няма да бъде използван, а оценката на банковите активи ще играе ролята на „катарзис”, който ще върне доверието в банковия сектор.
Лошото, според Горанов, ще е, че банките през тази година ще са по-консервативни и това вероятно ще се отрази на кредитирането. Доброто обаче е, че всички са разбрали, че „правилата на играта не могат да бъдат заобикаляни”, коментира Владислав Горанов.
„Ако платихме висока цена като общество, мерена в милиарди, тази цена, независимо че е огромна, си струваше, защото разкри пред нас как забавените и грешни решения създават политическа нечистоплътност и грешна среда”, заключи той.