30% от българските потребители пазаруват в интернет
Средно за Европа нивата са близо двойни – 50%, но тенденцията е да се доближаваме до тях
10:57 | 1 ноември 2017
България се доближава до средното европейско равнище на пазаруващите през Интернет. У нас 30% от потребителите са онлайн ориентирани, общо в Европа – около 50%. Това коментира пред Bulgaria ON AIR председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
Изказването му бе по повод изнесената от българска хостинг компания статистика за 19% ръст на онлайн магазините у нас през последните 12 месеца спрямо предходния период.
„Има силно увеличаване на интереса към онлайн търговията в България от страна на тези, които имат желание да осъществяват такава дейност през интернет. Важното е да направим така, че тази търговия да не създава пречки пред хората, да не ги вкарва в излишни разходи, а по-скоро да им помага да направят по-добрия информиран избор и да инвестират средствата си правилно и така, както пожелаят”, подчерта Маргаритов.
По думите му постъпващите в КЗП жалби във връзка с онлайн сделки вече конкурират тези в конвенционалната търговия. Той съобщи, че при извършените над 2000 проверки на електронни магазини от началото на годината все още най-честото нарушение е опитът на търговци да ограничат правото на потребителите да връщат закупените по Интернет стоки в 14-дневния срок.
„Или съкращават този срок, или въобще пропускат за споделят тази информация с потребителите и съответно някой може да остане с впечатление, че няма такова право. При анонсиране на промоционални оферти понякога впоследствие се оказва, че или стоката не е налична, или е на по-висока от обявената цена”, даде пример Маргаритов, предупреждавайки, че има опасност и от т.нар. мними търговци, които при изискване за авансово плащане може да вземат парите, но изобщо да не доставят стока.
Маргаритов посъветва преди покупка винаги да се прави съпоставка на различни оферти и препоръча доза критичност към споделените в Интернет впечатления от потребителите относно даден търговец, тъй като може да се окажат нож с две остриета. Той насочи вниманието и към защитата на лични данни при подобен тип сделки. „Когато един търговец изисква повече, отколкото е необходимо, например трицифрения код на банковата карта, трябва да сме внимателни, защото може да се стигне до злоупотреби”, подчерта председателят на КЗП.