Президенти, премиери, министри, депутати - това са част от политиците, които вече ще подлежат на много щателни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции.
Изискването е записано в новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Той бе предложен от кабинета, а днес бе приет на първо четене от парламента, съобщава Dnes.bg.
Той беше изготвен от работна група от ДАНС и МВР, като основният аргумент за законовата промяна е в съответствие с европейското законодателство.
Главната промяна е разширяването на кръга от хора, които попадат в дефиницията за "видна политическа личност", и които подлежат на по-обстойна проверка.
Досега за видна политическа личност се приемаха президентът, премиерът и министрите, народните представители, конституционните и върховните съдии, кметовете, шефовете на държавни предприятия, висшите офицери, посланиците, ръководителите на централната банка и на Сметната палата.
Под контрола на службите обаче вече ще са и свързаните с тях хора, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен.
Законът разширява контрола и до всички физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини. Службите ще изискват информацията от банките, нотариусите, партиите, лизинговите компании, попечителски фондове и други подобни чуждестранни образувания.
За спазване на изискванията на европейските директиви в мерките срещу прането на пари се "включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти" и т.н.
Въведена е и опростена комплексна проверка при преценка на потенциалния риск от пране на пари или финансиране на тероризъм. За прилагането ѝ обаче ще се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност спрямо задълженото лице.
МВР и ДАНС си дават още повече права - позволяват си ровене в регистри, събиране и обработване на информация. Предвижда се постоянен обмен на данни между ДАНС, МВР, прокуратурата, БНБ, КФН, министерствата на финансите и правосъдието, НАП, КОНПИ, Агенцията по вписванията, ВСС.