Кога слънчевата енергия ще засенчи ядрения синтез
Слънчевата енергия се очертава като все по-сериозна алтернатива на ядрената такава
17:08 | 24 август 2017
Капацитетът на слънчевите електроцентрали скоро ще достигне и дори ще надмине глобалния капацитет на ядрените централи, показва ново изследване, цитирано от EurActiv.com, пише Investor.bg.
Засиленото търсене означава, че слънчевите централи могат да станат доминиращ енергиен източник в света до 2050.
До края на 2017 се очаква инсталираната мощност на слънчевите електроцентрали да достигне 390 GW, показват оценките на Greentech Media. За сравнение, инсталираната мощност на ядрените електроцентрали е 391,5 GW.
Изследванията показват, че за пръв път слънчевата и ядрената енергия ще бъдат равнопоставени, а търсенето в Китай дори може да изтласка фотоволтаиците далеч пред ядрения капацитет до края на годината.
Според прогнозите капацитетът на слънчевите централи ще достигне 871 GW до 2022, което е двойно повече над сегашният ядрен капацитет.
Ядрената енергия все още осигурява 2,5 млн. GWh годишно, а слънчевата енергия – 375 хил. GWh. Това е съответно 11% и 1,1% от световното производство.
Тъй като темповете на растеж и намаляването на разходите надвишават очакванията през последните три години, прогнозираният капацитет на IEA от 16% ще направи слънчевата енергия основен глобален енергиен източник до средата на века.
Понастоящем Европа разполага с около 100 GW инсталиран соларен капацитет, с което слънчевата енергия е шестият по големина енергиен източник на континента след природния газ, вятъра, въглищата, големите водни и ядрени електроцентрали.
Въпреки нарастващото търсене на слънчеви панели, учените продължават да търсят иновативни начини за превръщането на слънчевите лъчи в енергия.
Изследователи от САЩ например представиха проект на Американското химическо дружество, който пренася бактерии с малки полупроводници, което ги превръща в живи соларни панели.
ВВС съобщава, че тази технология работи чрез отглеждането на правилните организми в разтвор, съдържащ следи от кадмий. Природните процеси на бактериите превръщат метала в сулфид, който се прикрепя към външния слой на клетката и действа като микроскопичен полупроводник.
Тези усилени бактерии след това се излагат на слънчева светлина и създават оцетна киселина, въглероден диоксид и вода от лъчите. Тези продукти могат да се използват като гориво или да се превърнат в пластмаса.