Минимална заплата - нов дебат по отношение на бежанците

Давид Фолкертс-Ландау, главен икономист на Deutsche Bank, бе първият експерт, който настоя за изключение по отношение на влязлата в сила през миналата година минимална работна заплата. А именно – изключение за бежанците. Той има просто обяснение за искането си – тяхната квалификация често не струва 8,50 евро на час. Ако се настоява за спазване на тази долна граница за заплащане, стотици хиляди щели да останат без работа, предаде Investor.bg.

Трудовите посредници обаче са на друго мнение. Кай Сениус, ръководител на бюрото по труда в провинциите Саксония – Анхалт и Тюрингия, не счита, че трябва да има изключение на правилото. „Смятам, че това ще доведе до нов разрив на обществото ни. Според мен това е точно обратното на една интеграционна политика – и по-точно, ако се стигне до различия в заплащането на бежанците и германските служители“, казва той, цитиран от DPA.

И профсъюзите предупреждават за различни опасности. Какво обаче убягва на мнозина в дебата – и сега има изключения. Така например новоназначени служители, които от дълго време са били без работа, могат в продължение на първите шест месеца да получават по-ниска от минималната заплата. Подобно правило работодателите изискват и за бежанците.

Ако държавата настоява за граница от 8,50 евро за час, то нека увеличи заплащането с данъчните постъпления, казва Волфганг Топф, президент на Индустриално-търговската камара в Лайпциг. „Ако имаме минимална заплата, нека я спазваме. Това вече бе решено и няма да се изкажа срещу това решение. Но при заетостта на мигрантите смятам, че тя може да се уравновеси с държавни мерки за подпомагане“.

На подобно мнение е и Ifo в Дрезден. В продължение на месеци там икономистите критикуваха минималната заплата. Но сега не искат изключения. „Сега може да се каже, че минималната заплата сама по себе си е проблем. Но вече е политически заложена. Може да изходим от предположението, че тя ще се запази. Но тогава трябва да направим така, че бежанците да заслужават тези по-високи заплати. Това означава да ги квалифицираме, те трябва да научат немски език. Но това е трудно и ще отнеме време. В крайна сметка обаче не може да бъде избегнато“, казва Йоахим Рагниц от института.

Ifo вече изчисли и цената на интеграцията. През тази година сумата възлиза на 21 млрд. евро. За тази цел обаче Германия няма да е принудена да поема нов дълг. Защото 21 млрд. евро е приблизително и сумата, която през първото полугодие на 2015 г. са спестили държавата, провинциите и общините.