Централните банки от бившия СССР - двигатели на реформи

Централните банки стават двигатели на промяната на икономиките в бившия Съветски съюз.

Заради правителствата им, парализирани от срива на приходите, централните банки на страни от Беларус до Азербайджан предприеха сериозни действия, когато кризата удари миналата година, позволявайки по-голяма гъвкавост на валутите, коментира Investor.bg, позовавайки се на Bloomberg. Централните банкери в Украйна отслабиха раздутата бюрокрация и използваха конкурентни заплати, за да привлекат най-добрите топ мениджъри на местните банки. В същото време техните колеги в Русия затвориха повече банки от когато и да е било през последното десетилетие като част от кампания за ограничаване на съмнителните сделки и подобряване на кредитните практики.

„Тези централни банки водят политическите реформи и икономическите иновации“, казва Олег Кузмин, бивш съветник на централната банка на Русия, сега икономист в Renaissance Capital в Москва. „В страните от Общността на независимите държави (ОНД) централните банки са най-ефективните институции, когато става въпрос за определяне на политики, комуникация, развитие“.

Обикновено бидейки последната линия на защита по време на финансови кризи, централните банки в региона от Каспийско море до Тихия океан се опитват да направят нещо повече от това да накарат икономиките си да преживеят още един ден, вдъхвайки нов живот на програмите за реформи, изпаднали в застой заради кризите. Обезценяванията в региона, макар да подклаждат инфлацията и унищожават приходите, може да проправят пътя и към по-бързо икономическо възстановяване. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се разшири през следващата година в ОНД, група от 11 бивши съветски държави, нараствайки с 0,5% след свиване от 2,7% през 2015 г.

Корупция и петрол

Промените в управлението на валутите и банковия надзор трябва да преминат през още реформи в икономиките, които остават изпълнени с корупция и уязвими от колебания на цените на суровините. Гуверньорът на руската централна банка Елвира Набиулина заяви през октомври, че темпът на структурните реформи я тревожи повече от продължителния спад на цените на петрола.

„Нито паричната, нито бюджетната политика могат да създадат стабилен икономически растеж“, каза тогава тя.

Най-лошите в света

Представянето на валутите на бившите съветски републики показва мащаба на тяхното приспособяване към регионалната криза, която започна със сблъсъците в Украйна в началото на 2014 г. и се засили след санкциите срещу Русия и най-големия срив на суровините от поколение насам.

Азербейджанският манат и казахстанското тенге се представят най-зле в света спрямо долара тази година, а украинската гривна и руската рубла са най-големите губещи през 2014 г.

Централната банка на Русия се придвижи към свободнотъргуем обмен предсрочно през ноември 2014 г., за да запази резервите си. Макар че промяната към инфлационно таргетиране е залегнала в програмата на регулатора от десетилетие, кризата предизвика по-спешното му стартиране. Казахстан, Азербайджан и Беларус наскоро също разхлабиха контрола над валутите си.

Под ръководството на Павел Калаур централната банка на Беларус напредва с най-голямата повторна деноминация на валутата на страната и поддържа стегната политика. Тя представи и план, с който да позволи на гражданите си достъп до финансови услуги във всяка банка през следващата година чрез универсален достъп, за да повиши конкуренцията сред кредиторите. 

"Продължителна криза"

„Ако централната банка продължи със същата политика като преди, страната ще се върне обратно към продължителна криза“, казва Александър Чубрик, директор на IPM Research Center в столицата Минск и член на надзорния съвет на централната банка.

Сред централните банки на бившите съветски републики, които предприеха реформи, никой не е поставян под по-голям тест от Валерия Гонтарева, която пое централната банка на Украйна в пика на сепаратистките бунтове в източната част на страната през лятото на 2014 г. Пред репортери в Киев във вторник тя описа ситуацията пред централната банка по-рано през годината като „перфектната буря“.

Без опит в централното банкиране и с почти две десетилетия във финансовия сектор Гонтарева получи икономика на ръба на банкрута. Тя коригира дейностите на централния орган и предприе стъпки за овладяване на финансовата криза с програма със стрес тестове и преструктуриране на кредиторите. Регулаторът постави и ръста на цените, втория най-бърз в света, във фокуса си, предприемайки преход към инфлационно таргетиране. 

Риск и отговорност

„Нито една политическа, военна и икономическа криза не е причина да се спрат реформите“, каза Гонтарева. „Поехме риск, поехме и отговорност“.

Прогнозите са, че реорганизацията на централната банка, включително намаляване на служителите с повече от 50%, ще спестят 7,3 млрд. гривни (303 млн. долара) за периода 2014-2016 г., твърди Гонтарева. Годишните спестявания от оперативните разходи се оценяват на над 1 млрд. гривни след 2017 г., казва тя.

„Реформите, предприети от централната банка, са революционни“,  казва Тимъти Аш, кредитен стратег в Nomura International в Лондон. „Ако може да постигне всичко това, изправяйки се срещу вкоренените корпоративни интереси, то такива реформи могат да стартират и постигнат успехи и на други места в Украйна“.

Макар че са създадени, за да преборят въздействието на кризата, обхванала бившия Съветски съюз, промените вероятно ще надживеят сегашната криза.

Под натиск

Дори и така, централните банкери все пак ще трябва да се справят с авторитарните управляващи, които често имат последната дума по всички въпроси на икономическата политика. Има 50% шанс Казахстан да се откаже от свободнотъргуемия се обмен през следващите 12 месеца, сочи проучване сред икономисти на Bloomberg от ноември.

„Централните банки трябва да бъдат по-независими от сега, макар че във всички тези страни те помагат на правителствата да постигнат някои макро цели и действат под натиск“, казва Дмитри Полевой, главен икономист за Русия и ОНД в ING в Москва. „Това трябва да се промени“.