Сингапур, Бруней, Мианмар, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам дадоха началото на амбициозен експеримент в четвъртък. 10-те държави от Югоизточна Азия ще интегрират икономиките си в опит да постигнат по-добро глобално равновесие и просперитет за 622-та млн. жители на региона, съобщава Investor.bg, позовавайки се на MarketWatch.
Техният общ пазар, който напредва повече от десетилетие, има за цел обещаващият регионален блок да се конкурира с Китай и Япония.
С течение на времето страните, които всички са членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), възнамеряват да стимулират икономическите връзки чрез допълнително намаляване на тарифите и да позволят по-свободно движение на работна ръка, услуги и капитал в целия регион, простиращ се на над 6200 км между Тихия и Индийския океан.
Блокът е бързо развиващ се дом на растяща средна класа, но и на повсеместно разпространените бедност и неравенство в доходите. Лидерите на групата се надяват чрез техния опит, който формално започва във вторник, но за който ще бъдат нужни години, за да бъде завършен, икономическото развитие да бъде усетено от повече хора в региона, чийто комбиниран брутен вътрешен продукт с размер 2,6 трлн. долара се очаква почти да се удвои до 2030.
„Това е важно събитие за нас“, коментира генералният секретар на Икономическата общност на АСЕАН Лъ Луонг Мин. Той посочва, че преди половин век някои от страните в региона все още са водели войни. „Постигнахме голям напредък“, добавя той.
Икономическата интеграция с региона също така е център на ребалансирането на външната политика на администрацията на американския президент Барак Обама спрямо Азия, отчасти за да адресира нарастващите военни и икономически претенции на Китай в региона. САЩ подкрепят опита, например, като помагат на АСЕАН да интегрират търговските и митническите си процедури.
В краткосрочен план САЩ едва ли ще сключат големи сделки с АСЕАН. Вместо това американските власти се надяват да стартират Транс-Тихоокеанското партньорство (ТПП) – търговско споразумение между 12 държави, измежду които Бруней, Малайзия, Сингапур и Виетнам, и да разширят блока чрез други страни, които са изразили интерес, включително Индонезия и Филипините. Пактът бе завършен през октомври, но предстои да бъде одобрен от Конгреса най-рано догодина.
И японското, и китайското правителство също изразиха подкрепата си за опитите на АСЕАН за интеграция, след като и двете страни търсят влияние и власт сред своите съседи.
Целите на групата повтарят ерата на Европейския съюз през 50-те години на ХХ век – още един геополитически блок, чиито членове страдаха десетилетия, преди да се обединят. Също както в Европа – пълната интеграция може да отнеме десетилетия.
Югоизточно-азиатската група не планира да има единна валута, подобна на еврото. Тя все още ограничава трансграничните пътувания за разлика от Шенген в ЕС. Пречките пред презграничните услуги – финансовите и транспортните, например – са в процес на разработване. И въпреки че членовете на АСЕАН намалиха вносните мита през последните години, други бариери като например вносни квоти и езикови изисквания за чуждестранните работници ще отнемат години, за да се премахнат.
Дебютът на блока обаче разбуди някои опасения сред индустрии като добива и преработката на захарна тръстика и захар и асемблирането на автомобили. Опасенията са свързани с различната цена на труда, която в някои страни е по-ниска, субсидиите, които някъде липсват, конкуренцията, „изтичането на мозъци“. Според експерти подобни опасения могат да забавят интеграцията, след като страните не успяват да ратифицират мерки, одобрени на регионално ниво.
Блокът стъпва на основите на АСЕАН - съюз от най-вече развиващи се страни, създаден през 1967 по време на Виетнамската война от проамериканските правителства в региона. Желанието за интеграция в Югоизточна Азия нарасна по време на Азиатската финансова криза в края на 90-те години на ХХ век, когато държавите, чиито валути се обезцениха, се почувстваха засегнати от отношението на глобалните спасителни институции.
АСЕАН се надява да надгради този напредък не само чрез стимулиране на търговията, но и чрез координиране на политиките, които ще донесат ползи на гражданите, като например, намаляване на роуминг тарифите и свободното движение на квалифицирани работници.