Министерството на финансите и дилърите на българските банки и останалите инвеститори продължават да опипват почвата за възможно повишение на дългосрочните лихви. Това става ясно след като МФ пласира 10-годишни облигации с падеж 22 април 2025 година на стойност 50 млн. лева. Предлагането бе малко по-голямо - 65 млн. лв., а повече от половината поръчки бяха отхвърлени. Постигната беше среднопретеглена годишна доходност от 2,48 процента. Общият размер на подадените поръчки достигна 123 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,89.
През юли друга десетгодишна емисия бе пласирана при средна доходност от 3.09%.
Спредът спрямо бенчмарковите германски облигации в този сегмент е в размер на 197 базисни пункта.
Банките придобиха 34,80% от предложените на аукциона книжа, пенсионните фондове - 13,20%, застрахователните дружества - 6,00%. Общо 46,00% от количеството е придобито от други инвеститори.
На 28 септември първичните дилъри на ДЦК поискаха 2,74% доходност за облигации с номинал 50 млн. лв. Тогава постъпилите поръчки бяха за 122 млн. лева (подобно на сегашните) и МФ отхвърли всички, тъй като не хареса поисканата доходност. Но това стана след като на предишните два аукциона през месеца бяха пласирани 250 млн. лева.
Свръхликвидността на банките в комбинация с ниските лихви, съответно ниска доходност в еврозоната са основната причина, която притиска доходността на ДЦК. Последният пазарен бюлетин на БНБ показва, че среднодневните свръхрезерви на банките са се повишили от 4.9 млрд. лева през август до 5.4 млрд. лева през септември.
От друга страна, институционалните инвеститори също не разполагат със сериозни инвестиционни алтернативи.
След големите падежи през септември до края на годината няма големи плащания по вътрешния дълг. Но, от друга страна, натрупваните в началото на годината бюджетни дефицити се изчерпват и ударните разплащания по еврофондове ще увеличават ликвидните потребности на българската хазна.