Парите от емигрантите, които те пращат на близките си в България, продължават да се увеличават. Само за януари преводите от чужбина са над €65 млн., показват данни на Българска народна банка, цитирани от Investor.bg. Година по-рано преводите са €64 млн., т.е. с един милион евро по-малко.
Общо за 2016 сънародниците ни зад граница са превели над 1,667 млрд. лв., което е с 14 млн. лв. повече, отколкото през 2015.
Засега тези данни опровергават опасенията, че паричните потоци от българите зад граница ще намалеят значително аради усложнената международна обстановка и Brexit.
Всъщност, ролята на паричните преводи от емигрантите за подкрепа на потреблението, инвестициите и спестяванията става все по-значителна.
Според годишния доклад за 2016 на Института за икономически изследвания към БАН за „Икономическото развитие и политика в България: оценки и очаквания“, паричните преводи от емигрантите към страната имат позитивно въздействие върху личното потребление, без да се превръщат в сериозен инвестиционен ресурс.
Преводите от българите зад граница, безспорно имат стабилизиращ ефект върху доходите както на макроравнище, така и на ниво домакински бюджети. Този ефект се откроява особено ясно след 2008, когато получаваните от емигрантите пари заместват частично или напълно загубените в резултат от кризата доходи от работни заплати, пише още в доклада.
Основните парични трансфери на българите са от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Според данни от изследване на БАН на българските емигранти в Испания от 2015, размерът на превежданите суми е средно €500-600 месечно, като варира в широки граници – от 1/2 от заработеното (7% от анкетираните) до 1/4 от трудовите доходи (73%).
Според справка на Investor.bg от края на миналата година в масивите на БНБ, най-голямата българска диаспора – тази в САЩ, е изпратила в родината си над 351,7 млн. лв. в периода януари-ноември 2016. До края на ноември от Испания са дошли 306,8 млн. лв., а от Гърция – 119 млн лв.
По данни на Института за икономически изследвания работещите зад граница българи са над 2,5 млн. души, а по данни на Националния статистически институт (НСИ) заетите в страната са около 3 млн.
Според учените от БАН подобна тенденция има негативно влияние върху пазара на труда в страната, защото намирането и заемането на нискоквалифицирана, но по-добре заплатена работа от емигрантите в чужбина, нарушава професионалната приемственост в семействата, нагласите за професионално развитие и обучение на техните членове.
Това лишава страната ни от възможността да обучава млади кадри, които да развиват използването на съвременни технологии в стуктуроопределящи отрасли на икономиката.