В края на 2015 година светът е свидетел на процеси, които водят към решаване за сирийската криза: "Има позитивни наченки. Виждам един процес, който се надявам да се задълбочи. Наистина, може да звучи много банално, но се надявам 2016 да бъде мирна, по-мирна от 2015". Това каза Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. ЮНЕСКО работи за пресичане на „културното прочистване“, каза още Бокова.
Нарастването на войнстващия екстремизъм, разрушаване на културни ценности, терористични атаки, във Франция, в Тунис, в Ливан и на много места, за съжаление показва, че се сблъскваме с проблем, който е многопосочен и многопластов.
От една страна е т.нар. „Ислямска държава“, срещу която се взимат мерки, включително военни, но проблемът е много по-широк – радикализацията на младите хора. В момента ние водим една война за умовете и сърцата на хората и когато има такава война там военни средства не могат да победят.
Това разделение, което се случва, не е между различни религии. Радикализъм има в много религии, а не само в исляма. По-скоро разделението е между хората, които вярваме, че можем да живеем заедно, да има толерантност, да има взаимен диалог и тези, които не вярват и искат да го унищожат.
Разрушаването на културните ценности се съпровожда от трафика им за финансиране на екстремизма, с цел продължаване на хуманитарната криза и преследване на други хора, поради тяхното различие.
Този „съвсем нов феномен“ Ирина Бокова нарича „културно прочистване“. Според нея, за да се справим с него и „да реагираме, трябва да пресечем каналите на търсене“. По думите й в момента навсякъде има хора, които биха се заели с тази дейност.
„Първото нещо, което ЮНЕСКО прави е да заяви ясно и недвусмислено че е неморално, неетично и неправилно да се търгува с незаконно изнесени ценности, защото с това се убиват хора, с това се преследват хора. С тези пари се разрушават други паметници, които са общо достояние на човечеството“, каза Бокова. „От друга страна, ние взимаме съвсем конкретни мерки. 35 страни в света, по наше настояване и с наше участие, са взели някакви мерки за укрепване на правния си режим, за създаване на по-добра координация, за обучаване на специалисти – митничари, полицаи“.
Бокова заяви, че пледира и за създаване на единно, хармонизирано европейско законодателство, защото „европейските страни са много силни в опазване на тяхното културно наследство, в режима на износ, но трябва да се укрепи и режима на внос. Точно това правят в момента много европейски държави“.
Помолена да очертае финансовите измерения на търговията с предмети на изкуството, Бокова цитира директора на Центъра на ООН за борба с престъпността и наркотиците във Виена, който твърди, че търговията с културни ценности в света е между 3 и 6 млрд. долара, като се счита, че нараства, а търговията с ценности от Сирия и Ирак, заема една голяма част от този обем. Бокова поясни, че допълнителна трудност представлява фактът, че това са предмети на изкуството, "които ние не познаваме и се изисква и работа на екипи от експерти". Политикът, обаче, остава оптимист, като казва ,че „вече все повече и повече стават случаите, при които Европейският съюз хваща незаконни ценни пратки на границите си“.
За значението на образованието, като фактор за противовес на екстремизма, радикализма и за борба с омразата, Бокова се опря на думите на британския премиер Дейвид Камерън, който казва:
„Ние трябва да интервенираме не, когато младежите са радикализирани или проявяват действия на войнстващ екстремизъм. Ние трябва да бъдем там в началото, когато такива крайни идеи се възпитават, а това се случва в училищата и семейната среда“.
Причините за тази радикализация могат да са различни – социалната нищета, липсата на възможности за развитие, прекаленото влияние на радикални религии и идеологии, семейната среда, каза Бокова. „За това смятам, че ако към военните усилия не бъдат добавени и обучението, културата, изграждането на компетенции, не може да бъде постигнат успех“.
"На Балканите", подчерта Бокова, "България и останалите страни от региона, имаме много, дори твърде много история":
„България, а също и региона е разнолик и многообразен. Културното разнообразие е огромно, но все пак, въпреки всички трудности на историята, регионът остава място, където много пъти сме проявявали толерантност. Младите хора трябва да знаят за тези периоди, за да могат от там нататък да бъдат възпитавани в същия дух за бъдеще“.