Окончателно оформяне на 5-партиен парламент при почти напълно обработени протоколи

Ситуацията, която предричаха редица социолози – а именно съставянето на Народно събрание, в което влизат само 3 политически партии – ГЕРБ, „Воля“ и ДПС и 2 коалиции „БСП за България“ и „Обединени патриоти“ очевидно ще стане факт. Това сочат данните, изнесени от Централната избирателна комисия (ЦИК) при обработени почти изцяло (98,5%) обработени протоколи.

Лидерската позиция бива заемана от ГЕРБ. Резултатите сочат, че партията на Бойко Борисов се ползва с доверието на 32,46% от избирателите. По този начин не се сбъднаха очакванията, че БСП ще се възползва от набраната инерция от президентските избори през есента и ще победи ГЕРБ, както, между другото, предричаха редица социолози. Показателен е и фактът, че въпреки скъсяването на дистанцията с втората БСП в сравнение с изборите през 2014 (които представляваха своеобразно дъно в електоралната подкрепа за „столетницата“ заради фиаското с Орешарски) не се забелязва особен отлив в гласовете за предходните управляващи. Подкрепата за ГЕРБ е спаднала с малко над 50 хил. души – от 1, 128 млн. през 2014 до 1,072 млн. на изборите вчера (26 март).

От своя страна БСП бележи значителен ръст в подкрепата си, която е близо двойна в сравнение с 2014. Въпреки че не успя да победи ГЕРБ, партията, ръководена от Корнелия Нинова, отбелязва солиден електорален ръст – 937 хил. гласа в сравнение с близо двойно по-малкото – 505 хил. преди три години. В процентно изражение „столетницата“ взима 27,12% от гласовете на българските граждани.

В изключително оспорваната битка за третото място засега предимство с крехките две стотни от процента имат „Обединените патриоти“, които оставят зад себе си ДПС. Националистите са получили 9,06% от гласовете, но за сметка на това, чисто сумарно, губят доверие. Защо – аритметично събран, резултатът на трите звена от патриотичната верига НФСБ, „Атака“ и ВМРО на изборите през 2014 е по-голям от този на текущите такива с близо 75 хил.

На четвърта позиция се нарежда Движението за права и свободи, чийто твърд електорат очевидно не е бил повлиян от усилията на прекия конкурент на партията на Карадайъ – ДОСТ, да привлече към себе си етническия вот. Разликата между ДПС и ДОСТ е тройна – 312 хил. за първите срещу малко под 100 хил. за вторите. В проценти ДПС взима 9,04%. Поради минималната разлика с „патриотите“ може да се очаква промяна в местата.

Почти на границата от 4% се нарежда партията на варненския бизнесмен Веселин Марешки „Воля“, която по данни на ЦИК се ползва с доверието на 4,15% от българите. За формацията на Марешки, определящ се като „технократ“ и водач на войната с картелите в лекарствата и горивата, са гласували малко над 143 хил. души.

Показателен за кризата в „градското дясно“ е фактът, че нито една от партиите в този политически сектор не успява да влезе в 44-тото Народно събрание. Най-близо до заветната цел е коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“, на която до преди броени часове социолозите даваха определен шанс. Резултатите от ЦИК обаче не вещаят успех за бившите коалиционни партньори на ГЕРБ в кабинета „Борисов 2“ - едва 3,02% от имащите право на глас за дали вота си за коалицията, чийто официален говорител е бившият министър на здравеопазването Петър Москов.

Близко до резултатите на РБ-ГН се доближава оглавяването от екс правосъдния министър Христо Иванов движение „Да, България“. Коалицията между ДЕОС и „Зелените“ е получила 2,91% от гласовете, като за нея са дали вота си малко над 100 хил. души.