Светът и България бяха завладени от страха и гнева. Това бяха чувствата, в основата на водещите мотиви на световните лидери и общества през 2015, каза психологът Росен Йорданов в предаването „Клуб Инвестор“ на Bloomberg TV Bulgaria.
“Това ми навява аналогия с „Междузвездни войни“, където по един чудесен начин се илюстрира, как обществата могат да преминат от състояние на демокрация към състояние на диктатура“.
„Тези мотиви, страхът и гнева, никога не водят до нещо добро“, подчерта психологът. „Те не могат да изведат обществата до едно по-добро благосъстояние, до едно усещане за удовлетвореност, за щастие, за радост“.
По думите на Йорданов, България все още се държи като „ученикът, който е в клас, пълен с отличници“, но не се възползва от средата. Той предположи, че „може би думите, около които се въртим – "стабилност" и "реформи", не са точните. „Това не са думи, които биха отразили едно състояние, което би променило икономическите показатели у нас“. Според Йорданов, точната дума, която трябва да влезе в употреба, за да се насърчи чисто психологически българският успех е думата „възраждане“.
„Нека си припомним какво се е случило в България, в периода, наречен Възраждане. Има подем на духа, има активни връзки между хората. Има по-голямо желание да твориш с повече оптимизъм“.
Според психолога, трябва да бъдем по-умерени в желанието си да толерираме различията: „Много хора казват, ние трябва да толерираме различията между хората. Но хора, които бленуват за миналото и за комунизма, трудно могат да направят връзки с хора, които се опитват да гледат напред“.
Относно проблемите, свързани с бежанския поток, гостът подчерта, че „сега светът е много глобален и обособяването на културни оазиси е невъзможно. Технологиите навлязоха много и се създадоха връзки, които преди бяха невъзможни“.
„Проблемът наистина сякаш е религиозен и пак е свързан с невидимата заплаха от това, че една културна общност, ще влезе през задния вход на крепостта и ще овладее крепостта, наречена Европа, чрез една културна инвазия“.
Това, по думите му, е накарало много европейски лидери да реагират „като ужилени“ на тези процеси. Проблемът, според психолога, е, че Европа не показа готовност за реакция.
„Ако приемем човешката психика за едно състояние, в което доминират и светлата и тъмната страна, и положителните, и отрицателните чувства, здравите общества са онези, които успяват да интегрират и двете страни в едно цяло“.
Йорданов обясни, че здравите общества не изтласкват негативните си чувства, тъмната страна, а по-скоро ги разпознават и се учат как да ги контролират и канализират. „Европа не показа подобна потентност - европейските лидери предпочетоха да реагират параноично, без да направят така, че да посрещнат адекватно тези хора, които идват. Да се наложи нормален контрол, което дълго време не се случваше и тези хора наистина да бъдат включени в този общ организъм така, че да са от полза, и за себе си, и за европейските общества", категоричен бе психологът.