Тръмп проверява компании за чипове и лекарства, преди да наложи нови мита

Ако тези продукти бъдат обложени с мита, това може да бъде сериозен удар върху най-големите световни фармацевтични компании

10:33 | 15 април 2025
Автор: Мадисън Мулър и Дженифър Д. Длоухи
Снимка: Bloomberg.com
Снимка: Bloomberg.com

Администрацията на президента Доналд Тръмп предприе нови стъпки в плановете си да наложи мита върху вноса на полупроводници и фармацевтични продукти, като стартира търговски разследвания, водени от Министерството на търговията.

Обявените в понеделник действия в Държавния регистър (Federal Register) са предпоставка за налагане на мита и сигнализират за вероятно разширяване на широкомащабната търговска война, започната от президента.

Ново разследване на Министерството на търговията
Министерството на търговията съобщи, че е започнало да проучва влиянието върху националната сигурност на „вноса на полупроводници и оборудване за производство на полупроводници“, както и „фармацевтични продукти и фармацевтични съставки, включително готови лекарствени продукти“. Двете уведомления в Държавния регистър посочват, че проверките са стартирали на 1 април съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията (Trade Expansion Act). Законодателството изисква министърът на търговията да представи резултатите от подобно разследване в рамките на 270 дни, макар че президентът и други официални лица дадоха сигнал, че процесът може да завърши по-бързо.

Тръмп отдавна твърди, че чуждестранното производство на лекарства и чипове застрашава националната сигурност, и заплашва да наложи мита, за да стимулира американското производство на тези стоки. Но такива мита може да разстроят веригите за доставки и да доведат до по-високи цени за потребителите в САЩ.

Възможно въздействие върху полупроводниковия сектор
Новите мита може да разтърсят полупроводниковата индустрия, която отчита над 600 милиарда долара годишни световни продажби. Чиповете са ключови компоненти за автомобили, самолети, мобилни телефони и широка гама потребителска електроника. Веригите за доставки все още усещат последиците от прекъсванията по време на пандемията от Covid-19 и потенциално могат да бъдат допълнително затруднени от новите мита на САЩ.

Решението за иницииране на разследване идва само няколко дни след като САЩ освободиха вноса на полупроводници, мобилни телефони, компютри и други електронни устройства от 145% мита, наложени на Китай. Този ход бе възприет като добра новина за технологичните гиганти, включително Apple Inc. и Nvidia Corp., но президентът Тръмп и негови съветници бързо уточниха, че облекчението ще е временно и че върху чиповете ще бъдат наложени отделни ставки.

Разследването на Министерството на търговията цели да обхване широк спектър от продукти – включително както „обикновени“, така и „най-модерни“ чипове, които са особено важни за приложения в областта на изкуствения интелект. То ще обхване целия спектър на полупроводниците, оборудването за производството им, както и електронните изделия, които съдържат тези компоненти, се казва в съобщението на правителството.

Митата в полупроводниковия сектор биха засегнали много компании, които ежегодно изпращат микропроцесори и свързани с тях стоки за милиарди долари в САЩ. Сред потенциално засегнатите са чуждестранни производители на усъвършенствани чипове – като тайванската Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. и южнокорейската SK Hynix. Те биха били принудени да вдигнат цени или да намалят маржа си, ако Тръмп наистина наложи вносни мита.

Тези мерки също така могат да повишат разходите по визията на Тръмп за разширяване на вътрешното производство на полупроводници, особено ако вносът на оборудване за производство на чипове – например от европейски производители като ASML Holding NV – бъде обложен с мита. Нидерландската ASML е водещ доставчик на усъвършенствани литографски машини, използвани за производството на най-малките компютърни чипове.

Възможно въздействие върху фармацевтиката
Второто разследване ще обхване целия фармацевтичен внос – и генерични, и негенерични лекарства, както и активните съставки за производството им. Планирано е да се проучат и вносни критични фармацевтични суровини. Предстоят 21 дни, в които обществеността може да подава коментари за двата плана за разследване.

Ако бъдат наложени мита, това може да нанесе удар върху най-големите световни фармацевтични компании, включително Merck & Co. и Eli Lilly & Co., които разполагат с множество производствени бази в различни точки на света.

Говорител на търговската група PhRMA, Алекс Шрайвър, коментира в изявление, че фармацевтичната индустрия споделя желанието на Тръмп за насърчаване на производството в САЩ. Той обаче добави, че „традиционно лекарствата са били изключвани от митата, защото това би могло да доведе до по-високи цени и недостиг на животоспасяващи медикаменти“.

Преди евентуални мита много фармацевтични компании обявиха големи инвестиции в САЩ. Най-скоро швейцарската Novartis AG заяви, че ще инвестира 23 милиарда долара в САЩ в следващите пет години, след по-ранни ангажименти от Eli Lilly, Merck & Co. и Johnson & Johnson. Според анализатори обаче тези ходове е малко вероятно да смекчат ефекта от митата.

„Няма бързо решение за засегнатите компании,“ пише анализаторът на Leerink Partners, Дейвид Райзинджър, в бележка до клиенти. „Преразполагане на производството би отнело години и би било много скъпо.“

Производителите на лекарства ще трябва да избират дали да поемат сами потенциалното нарастване на разходите заради митата или да вдигнат цените на лекарствата си на американския пазар, който и без това е сред най-скъпите в света.

„Политически е много рисковано за производителите на брандови лекарства да вдигат цените тук,“ казва Марта Вошинска, старши сътрудник в Центъра за здравна политика към Brookings Institution. „Смятам, че ще има нежелание да се прехвърлят напълно тези увеличения върху крайните потребители.“

Тъй като регулациите в някои случаи ограничават цените на лекарствата, производителите могат да са принудени да преглътнат повишените разходи и това да се отрази на бюджетите за изследвания и разработки (R&D), предупреждава главният изпълнителен директор на Lilly, Дейв Рикс.

„Ще трябва да поемем разходите по митата и да правим компромиси в собствените си компании,“ каза Рикс неотдавна пред BBC. „Обикновено това става чрез съкращаване на персонал или орязване на разходите за научноизследователска и развойна дейност, а предвиждам, че R&D ще пострада първо. Това е разочароващо.“

Тръмп многократно е изразявал недоволството си от зависимостта на американските фармацевтични компании от чуждестранното производство и в този смисъл разбива „десетилетна традиция“. Медикаментите досега до голяма степен са били изключвани от търговски войни, благодарение на международни споразумения, които ги защитават по хуманитарни причини.

Глобални измерения
Курсът на Тръмп спрямо полупроводниците е сходен с подхода към други отрасли – вече има 25-процентови мита за вноса на стомана, алуминий и автомобили, а се очаква текущо разследване в Министерството на търговията да доведе до допълнителни налози върху медта от чужбина.

При предишната администрация на Джо Байдън САЩ вече бяха удвоили митата върху определени (т.нар. „legacy“) полупроводници от Китай до 50% и през декември стартираха разследване срещу китайската концентрация на този пазар, създавайки условия за Тръмп да наложи още по-високи мита. Макар да не са толкова усъвършенствани, колкото чиповете за изкуствен интелект, по-старите технологии се използват масово в автомобили, самолети, медицински устройства и телекомуникации.

Тръмп изтъква възраждането на американското производство на чипове и укрепването на промишления капацитет като ключ към националната сигурност. Негов приоритет е и глобалната надпревара за доминиране в областта на изкуствения интелект. Анализатори предупреждават, че създаването на големи мощности за производство на чипове в САЩ ще изисква години работа.

Мерките за лекарствата пък ще имат особено силен ефект върху Ирландия, която отчете търговски излишък със САЩ на стойност 54 милиарда долара (47,6 милиарда евро) – факт, който разгневи Тръмп. Този излишък, до голяма степен дължащ се на фармацевтичния сектор, е резултат от благоприятната данъчна система и висококвалифицирана работна ръка в Ирландия. Американски фармацевтични компании като Lilly и Pfizer Inc. управляват близо две дузини фабрики в Ирландия, които доставят в САЩ, сочи анализ на TD Cowen.

И американската биотехнологична индустрия, която движи голяма част от иновациите в разработката на лекарства, е уязвима към новите мита. Според последно проучване на Biotechnology Innovation Organization почти 90% от американските компании разчитат на вносни компоненти за продукти, одобрени за продажба в САЩ. Това би могло да изложи американските пациенти и семейства на риск от по-високи цени или забавяния, ако въведените налози засегнат Европейския съюз, Китай и Канада, отбелязва организацията.

Почти всички запитани компании заявяват, че очакват производствените им разходи да се повишат, ако бъдат наложени вносни мита върху ЕС. Половината от 42-те фирми отбелязват, че ще трябва да преразгледат партньорствата си за изследвания и производство или да променят, а дори и да отложат, регулаторните заявления за нови продукти.

„Завръщането на ключови елементи от веригата за доставки на биотехнологичния сектор в САЩ и съюзническите държави и укрепването на американския производствен капацитет трябва да е приоритет за националната и икономическата сигурност,“ казва в изявление президентът на BIO Джон Кроули. „Но този процес ще отнеме години. Трябва да сме наясно с възможните негативни последици от предложените мита.“

Изключенията на Тръмп
В понеделник по-рано президентът Тръмп обяви, че обмисля временни отлагания на 25-процентовите мита за автомобилния внос, за да даде време на компаниите да преместят производството си в САЩ.

Този ход подсказва готовност на президента да преговаря с бизнес лидерите, а е почти сигурно, че подобен натиск ще дойде и от страна на технологичния и фармацевтичния сектор.

„Той иска това прехвърляне на производство да стане възможно най-бързо и колкото се може по-организирано,“ каза икономическият съветник на Тръмп Кевин Хасет в интервю за Fox Business в понеделник. „Когато говори с изпълнителни директори и те му кажат: ‘Трябва ми още малко време за това или онова,’ той е напълно готов да ги изслуша.“

Министърът на финансите Скот Бесент каза в интервю за Bloomberg Television, че администрацията е съсредоточена върху постигането на споразумения, които ще са от полза за американците.

„Мисля, че ще започнем преговорите и, както с всеки друг, им казвам: покажете най-доброто, на което сте способни, и ще видим накъде ще тръгнем,“ заяви Бесент. Тръмп бе запитан за продуктовите изключения, които обмисля, но не уточни колко дълго може да важи евентуалната пауза или намаляването на митата за автомобили.