Планът на Италия за железници на стойност €25 млрд. е образец за разходите на ЕС

На изток от Неапол, близо до град Телесе, инженерите се врязват в подножието на южните Апенини. Правите линии и белият блестящ бетон на новите тунели и надлези за високоскоростни влакове контрастират с криволичещите пътища и древните каменни стени на близката провинция. 

Когато бъде завършена през 2028 г., високоскоростната железопътна линия ще се движи от бряг до бряг между Неапол и Бари само за два часа и ще свързва слаборазвития юг на Италия с по-богатите части на полуострова и останалата част на Европа. Италианското правителство се надява, че новите железопътни връзки най-накрая ще открият възможности за бизнес, образование и туризъм в южната част на страната. По-рано тази седмица железопътната компания Ferrovie Dello Stato проби два ключови тунела, които ще позволят част от линията да бъде пусната в експлоатация до края на годината, като по този начин ще се съкрати с повече от час времето за пътуване между Адриатическото и Тиренското крайбрежие на Италия. 

Линията се финансира с част от 25 млрд. евро (27,6 млрд. долара) под формата на заеми и безвъзмездни средства, които италианското правителство отпусна на Ferrovie от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС - инструмент на стойност над 700 млрд. евро, създаден, за да помогне на държавите членки да инвестират в проекти за стимулиране на икономическия растеж след пандемията. Успехът му означава, че това е и рядко срещан връх за съвместните механизми за финансиране на Европейския съюз - и за Италия, която в миналото е изпитвала трудности при набавянето и разходването на средства от блока поради заплетена бюрокрация и административни пречки.

„В този случай ние похарчихме добре парите на Европа“, каза Карло Алберто Карневале Мафе, професор по бизнес в миланския университет „Бокони“. „И даваме на страната инфраструктура, която е полезна и ще остане с нас за десетилетия напред“.

Багер прави последния пробив на тунела „Телесе“ в Телесе Терме на 9 април. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Икономическите проблеми на т.нар. мецоджорно - областта на юг от Неапол, известна като страната на обедното слънце - са измъчвали всяко правителство от първото обединение на Италия през XIX век. Брутният вътрешен продукт на Северна Италия възлиза на около 1,1 трилиона евро по данни на Istat, Националния статистически институт на Италия. В южната част на страната той е едва 430 милиарда евро.

Населението на южната част на страната в момента е по-малко от половината от това на индустриалния север и обезлюдяването се превръща в нарастващ проблем. Във вътрешния регион Ирпиния, който се намира на около 100 км от Неапол, ражданията са намалели с 40% от 1999 г. до 2023 г., според Istat.

Транспортът е вечно предизвикателство. На юг от Неапол инфраструктурата се превръща в мрежа от местни пътища и криволичещи стари железопътни линии, които оставят милиони хора изолирани, на часове път от основните центрове на икономическа дейност. 

Предишното правителство под ръководството на Марио Драги и сегашната администрация, оглавявана от Джорджия Мелони, се възползваха от възможността да насочат средства от ЕС към Мецоджорно. Италия е най-големият получател на помощта на ЕС за борба с пандемията, като 40% от програмата за възстановяване на страната, възлизаща на близо 200 млрд. евро, са предназначени за развитието на южните региони. 

Новият маршрут между Бари и Неапол преодолява пречките, които затрудняват Италия, откакто римляните са се отправили на юг, за да построят Апийския път преди повече от 2000 години, с тунели, прокарани през Апенинските планини, които се простират по гръбнака на Италианския полуостров. 

Продължаващо строителство на тунела „Телесе“. Новият маршрут свързва икономически слаборазвитите региони в южната част на Италия. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Звукозащитни бариери в долината Мадалони. Новите влакове ще се движат със скорост до 250 км в час. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

След като започне да функционира, линията ще съкрати наполовина времето за пътуване между двата града до около два часа, а влаковете ще се движат със скорост до 250 км в час. Туристите и бизнесмените ще могат да предприемат еднодневни пътувания от крайбрежие до крайбрежие между два от най-големите градове в района, както и да имат достъп до бързи влакове, пътуващи до Рим, Милано и Северна Европа. Строителството включва 16 нови гари за регионални и товарни превози, които свързват селските общини с градовете. 

Това е огромно начинание. Релсовият път ще преминава през един от най-дългите тунели в Италия с дължина 27 км. Някои от тунелите се прокопават във влажна почва, което означава, че инженерите е трябвало да изпомпват сгъстен въздух в строителните съоръжения, според Дария Поне, 34-годишен инженер и ръководител на проекта за частта от линията Frasso Telesino-Telese. Работниците по тези участъци трябва да преминат през камера под налягане, за да се адаптират към хипербарната атмосфера, и да се декомпресират на излизане.

„Това не е само чисто високоскоростна линия, тя навлиза дълбоко в тези територии с двоен коловоз, регионални влакове и товарни влакове“, каза Pone, говорейки на борда на влак, пътуващ през 4-километров тунел, врязан в планинския склон Монте Алио. 

Дария Поне на перона на гара Valle di Maddaloni. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Инвестицията е огромна, но потенциалните ползи за региона също могат да бъдат големи. Свързването на градовете в региона би могло да ги превърне в една съседна икономика, като пътуващите могат да се преместят в някога западащи градове и да продължат да имат достъп до работа и образование в градовете или дори в далечен Рим. Когато през 2005 г. бе открита връзката между Рим и Неапол, едночасовото пътуване означаваше, че пътуващите могат да живеят в Неапол и да работят в Рим, и обратно, което спомогна за съживяването на неаполитанските недвижими имоти.

„По-добрите транспортни мрежи намаляват икономическите различия, като подобряват достъпността и насърчават местните възможности“, казва Розамария Битети, икономист и преподавател по публична политика в университета LUISS в Рим. „Предупреждението е, че резултатите могат да бъдат смесени, ако не са придружени от други мерки в подкрепа на растежа.“

Обещанието на новата мрежа вдъхва енергия на местните жители. Федерика Бариле, която живее в градчето Черето Саннита, на 70 км от Неапол, е трябвало да наеме жилище в града, когато се е записала там като студентка. По думите ѝ тя е имала късмета да разполага с пари за това, но други не са имали. Подобрените връзки ще съкратят времето за пътуване от два часа до 40 минути. „Това е истинска потенциална промяна в качеството на живот“, каза тя.

Тунелите са прокарани през Апенинските планини, които се простират по гръбнака на Италианския полуостров. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Анджела Ломбарди, 29-годишна асистентка по проекта от град Савиняно Ирпино, живее много по-навътре в сушата, на около 120 км от Неапол. В момента до града се стига с кола, автобус и два влака, като пътуването отнема от три до четири часа, ако няма закъснения.

„Възможността да се качим на влак и да отидем директно в тези големи градове е абсолютна новост за тази територия“, казва Ломбарди. „Да можеш да работиш на друго място, но все пак да живееш в твоето родно място, е невероятна възможност... можеш наистина да заселиш отново цели райони, защото не всички искат да се преместят, а са принудени да го направят.“

В миналото Италия е изпитвала трудности при изразходването на средства от ЕС, най-вече поради натрупването на бюрокрация на национално и местно ниво. Проектите се нуждаят от многобройни нива на разрешения, а понякога регионалните или общинските администрации нямат капацитета да кандидатстват за средства или да ги изразходват.

Независимо от това Италия е основен получател на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, който сам по себе си изпитва затруднения да получи парите заради бюрократичните пречки в държавите членки. 

Железопътната линия във Valle di Maddaloni. Инвестицията в проекта е огромна, но потенциалните ползи за Южна Италия също биха могли да бъдат големи. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Строителството на новата линия на гара Телесе Терме. Тя ще се движи между Адриатическото и Тиренското крайбрежие на Италия. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Досега Италия е получила повече от 122 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми от фонда. Регулаторните бариери, като например екологичните разрешителни, и понякога бавните процедури на местните администрации означават, че само около половината от тези пари са били реално изразходвани, но това е огромно подобрение в сравнение с миналото. 

„Ferrovie е особено добросъвестен изпълнител, тъй като разполага със структура, която може да насочва средствата, и има опит в работата с местните администрации, разрешителните и всички въпроси, които обикновено забавят процеса и блокират изразходването на средствата“, казва Карневале. 

Друг катализатор на промяната е начинът, по който ЕС управлява своите инвестиции. В миналото големите европейски проекти са се оказвали блокирани от малки регулаторни или административни пречки или други неефективности, които са били оставяни да се задълбочат. 

За да се справи с този проблем, ЕС определи постепенни цели и етапи в рамките на структурата на фонда за възстановяване, вариращи от възлагането на договори, през нови разпоредби, до създаването на цифрови системи за управление, които получателите трябва да изпълнят, за да отключат средствата. Това означава, че страните трябва да намерят решения на проблемите в определен срок, ако искат да продължат да получават пари.

Железопътен прелез на историческата линия между Казерта и Фоджа. Когато бъде завършена, новата високоскоростна железопътна линия ще се движи между Неапол и Бари само за два часа. Снимка: Стефани Дженготи/Bloomberg

Този подход се оказа ефективен в Италия, която трябваше да изпълни повече от 200 етапа и да постигне 300 цели, и досега спазваше предимно сроковете, въпреки че на няколко пъти се наложи да преразгледа плановете си. В речите и интервютата си Мелони често изтъкваше Плана за възстановяване като доказателство за надеждността на Италия. 

В четвъртък Тулио Феранте, заместник-министър на инфраструктурата и транспорта на Италия, заяви в социалните мрежи, че правителството е напълно ангажирано с довършването на стратегическата инфраструктура „срещу анатемата на забавянето и пораженството“.

За ЕС е важно механизмът за регионално развитие да постигне известни успехи. Блокът работи по механизми за увеличаване на разходите за отбрана, включително възможността за набиране на 150 млрд. евро от подкрепени от ЕС заеми на капиталовите пазари. Както заяви старши анализаторът на Eurasia Group Федерико Санти: „От чисто политическа гледна точка надделява необходимостта Фондът за възстановяване да бъде представен като успех.“

Още по темата

Планът на Мелони за „олекотена“ сигурност на Украйна от НАТО заслужава да се пробва

Мелони рискува все повече в опита да балансира между Тръмп и ЕС

Пътувай до красивата Италия с „България Еър“