Иран обяви, че ще започне преговори за ядрената си програма със САЩ този уикенд

Иран заяви, че ще започне преговори на високо равнище със САЩ в Оман този уикенд, с което потвърди обявеното от Доналд Тръмп, че двете страни ще обсъдят задънената улица около ядрената програма на Техеран.

„Разговорите ще се проведат в събота в Оман“, каза във вторник иранският външен министър Абас Арагчи, като добави, че основната цел на Иран е постигане на облекчение на санкциите. „Те ще се състоят в индиректен формат и ние не приемаме друг метод на преговори.“

Според държавната иранска агенция Nour News, разговорите ще се водят от Арагчи и Стив Уиткоф – специален пратеник на президента на САЩ за Близкия изток и един от най-близките съветници на Тръмп. Оманският външен министър Бадр Ал Бусайди ще съдейства за медиацията на срещите, съобщи агенцията.

Това ще е първият път от септември 2022 г. насам, когато САЩ и Иран ще участват във формални преговори по ядрената програма. Все още не е ясно дали Уиткоф и Арагчи реално ще се срещнат, тъй като в понеделник Тръмп, говорейки в Белия дом заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху, внесе известно объркване, заявявайки, че разговорите ще бъдат директни.

„Имаме много голяма среща в събота и я водим пряко с тях“, каза Тръмп. „Знаете, много хора казват: ‘О, може би преговаряте чрез посредници, не говорите директно, а през други страни.’ Не – ние го правим директно.“

Иранските официални лица отдавна настояват всякакви разговори да бъдат непреки и през регионален посредник. Двете страни не са осъществявали директен контакт на най-високо равнище от периода на продължителните преговори, довели до историческото ядрено споразумение през 2015 г. Тръмп обаче се оттегли от това споразумение през 2018 г., по време на първия си президентски мандат.

Именно напускането на споразумението е една от причините Иран да гледа с недоверие на всеки евентуален нов договор с Тръмп. Оман има богат опит като посредник при разрешаването на спорове, свързани с държави от Близкия изток, и преди е съдействал за медиация между САЩ и Иран.

Последните събития идват след седмици на нарастващо напрежение, което предизвиква опасения сред правителствата в региона, че Техеран и Вашингтон са на ръба на конфликт.

По данни на запознати източници американските военни работят съвместно с Израел по евентуални сценарии за атака, ако дипломатическите преговори се провалят. Според тези източници това включва и изпращане на допълнителни американски бомбардировачи до база на САЩ на остров Диего Гарсия в Индийския океан.

Миналия месец Тръмп изпрати писмо до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, призовавайки го да се съгласи на нова сделка или да се изправи пред възможни военни действия.

В писмото си Тръмп уточнява, че Иран има два месеца да постигне споразумение, преди да рискува да срещне военна реакция. Не е ясно дали Тръмп е бил готов да приеме начало на преговори в този срок, като се има предвид колко трудно е да се сключи сделка по такъв сложен въпрос за кратко време.

От встъпването си в длъжност през януари Тръмп възобнови политиката си на „максимален натиск“ срещу Иран, насочена към износа на петрол, банковата система и други ключови отрасли. Той многократно е заявявал, че иска да гарантира, че Техеран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие, което иранските представители многократно отричат да преследват.

Ескалиращо напрежение
Иранската ядрена програма доминира в напрегнатите и често враждебни отношения със САЩ от повече от 20 години. Двете страни нямат официални дипломатически отношения от Ислямската революция през 1979 г. и са имали директен контакт в редки случаи, най-вече когато започнаха ядрените преговори по време на президентството на Барак Обама.

В крайна сметка тези преговори доведоха до споразумението от 2015 г. – официално познато като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) – което наложи строги ограничения върху ядрената дейност на Иран в замяна на отмяна на санкции от страна на САЩ.

Когато Тръмп изтегли САЩ от това споразумение, той наложи по-тежки санкции върху икономиката и петролния износ на Ислямската република, което предизвика финансова криза и сложи край на инвестиционни сделки за милиарди долари с чуждестранни компании.

Този ход впоследствие подтикна Иран значително да ускори ядрената си дейност. Сега страната вероятно може да произведе достатъчно обогатен уран за създаването на атомна бомба за по-малко от седмица, макар че ще ѝ трябва повече време, за да изгради реално ядрено оръжие.

По време на преговорите от ерата на Обама станахме свидетели на историческо ръкостискане между държавния секретар на САЩ Джон Кери и иранския му колега Мохамад Джавад Зариф през 2015 г. Тези кадри предизвикаха гняв сред твърдолинейните среди и в Техеран, и във Вашингтон.

През януари Хаменей публично предупреди своите служители да се отнасят с подозрение към „усмивките на дипломатите“, а Зариф подаде оставка от последния си пост като съветник по външната политика на настоящия ирански президент – реформиста Масуд Пезешкиан – поради нарастващи критики от страна на ястребите в Техеран.

Този уикенд е много вероятно иранските дипломати да внимават да не бъдат видени в пряк контакт с американски представители. Ролята на Оман ще бъде от ключово значение за това как и двете страни ще представят преговорите пред скептиците и поддръжниците си у дома.

Нетаняху, който е във Вашингтон, каза, че Израел ще подкрепи сделка, ако тя прилича на тази, която Либия подписа през 2003 г. за премахване на ядрената си програма. Правителството му гледа със скептицизъм на възможността Иран – най-големият враг на Израел – да спазва дипломатическо споразумение и нетърпеливо критикуваше споразумението от 2015 г.

„Ако това може да стане дипломатически и то изцяло, подобно на сделката с Либия, смятам, че това би било нещо положително“, заяви израелският премиер. „Но каквото и да се случи, трябва да сме сигурни, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие.“

Икономиката на Иран изпитва затруднения от години. Хаменей и теократичният строй, който той оглавява, отдавна се радват на слаба популярност, а в страната избухват широкомащабни протести.

Срив на валутата
Откакто Пезешкиан пое президентския пост миналия юли с мандат да постигне облекчаване на санкциите от САЩ, националната валута на Иран – риалът – загуби близо две трети от стойността си спрямо долара. Експерти предупреждават, че страната спешно се нуждае от инвестиции на стойност милиарди долари.

Преди няколко месеца Техеран започна паралелни преговори с европейски държави, както и с Китай и Русия – всички те участват в споразумението от 2015 г.

„Фактът, че Иран и САЩ се готвят за преговори, макар и с посредничеството на Оман, показва, че процесът започва да се ускорява“, казва базираната в Москва експертка по Близкия изток Елена Супонина. „Но въпросът е дали Тръмп ще прояви търпение, когато тези разговори срещнат препятствия?“

Според Супонина Русия, която във вторник е домакин на разговори в Москва с Китай и Иран, продължава да се опитва да улесни решаването на иранския ядрен спор.

Още по темата

Иранската ядрена програма напредва по-бързо, отколкото очаква МААЕ

Тръмп: Започнахме директни преговори с Иран

Оман иска да е основен посредник в евентуални ядрени преговори между Иран и САЩ

Нетаняху ще се срещне с Тръмп в понеделник, за да обсъдят митата, Газа и Иран