Фондовете за рисков капитал ще се регистрират в КФН

С предлагани промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа се урежда дейността на три нови вида фондове у нас - фондове за рисков капитал, фондове за социално предприемачество и фондове за дългосрочни инвестиции.

Дейността на тези фондове и изискванията към тях е уредена с регламенти на Европейския парламент и Съвета, които имат пряко действие. Промените в закона определят КФН като компетентен орган и са по-скоро процедурни. Регламентът за фондовете за рисков капитал например предвижда, че само тези фондове за алтернативни инвестиции, които го спазват, могат да използват обозначението EuVECA. Сред изискванията му са те да се предлагат само на инвеститори, които разполагат с опита, знанията и експертните познания да вземат собствени инвестиционни решения и правилно да оценяват рисковете (професионални инвеститори или частни лица със значително нетно богатство), както и поне 70% от средствата да бъдат инвестирани в инструменти на собствения капитал.

Първите два фонда се регистрират в КФН, докато фондовете за дългосрочни инвестиции трябва да получат разрешение от комисията. Допълнителни изисквания към тях може да се определят с наредба, предвижда проектът, с който се правят и изменения в още няколко закона, в това число Законът за КФН.

Други предлагани промени в закона, публикуван за обществено обсъждане от МФ, предвиждат задължение за публично разкриване на шестмесечни финансови отчети за дейността на емитентите.

Едновременно с това се запазва задължението за емитента да разкрива публично информация за  финансовото си състояние и чрез публикуване на тримесечни отчети.

От 5 на 10 години се удължава срокът, в който дружествата - емитенти трябва да осигурят достъп до финансовите си отчети. От началото на 2020 годишните финансови отчети на емитентите ще се изготвят в единен електронен формат за отчитане в съответствие с регулаторни технически стандарти, чието приемане от страна на Европейския орган по ценни книжа и пазари предстои.

Със законопроекта се предвижда също така в годишния доклад за дейността на емитентите да се включва декларация за добро корпоративно управление. КФН ще получи достъп до данъчна и осигурителна информация чрез промени в ДОПК.

Одиторите на публични дружества изрично ще декларират, че информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена и разкрита, съгласно приложимите счетоводни стандарти и дали е спазен чл. 114 (предвиждащ ограничение за поемане на задължения, придобиване не активи и т.н.). При констатирани нарушения те ще се посочват в одиторския доклад.

Голяма част от промените са свързани с определянето на държава членка по произход за емитенти.