Бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че решението на Германия да увеличи разходите за отбрана е „game changer“ (промяна на правилата на играта), но предупреди, че има рискове, свързани с начина, по който се реализира.
Мащабът на ангажимента на Германия и конституционните промени, които той наложи, са сред причините, поради които тази стъпка е повратен момент, каза Драги пред водещата на телевизия Bloomberg Джумана Берсече по време на панел на инвестиционния форум на HSBC в Хонконг в сряда.
Това, което притеснява бившия италиански министър-председател, е как Европейската комисия ще управлява промяната в политиката. „Ако това не се ръководи добре, ще стане така, че Германия ще се превъоръжи, а другите – не“, отбеляза Драги.
Германия предприе стъпки за осигуряване на стотици милиарди евро държавен дълг, за да финансира отбраната и инфраструктурата. Тези мерки, които преминаха и през финално гласуване, слагат край на десетилетия германска политика на бюджетни ограничения и поставят началото на нов период на дефицитно финансиране, целящо да заздрави най-голямата европейска икономика и да модернизира остарялата ѝ инфраструктура.
Германските лидери бяха принудени да реагират, след като Доналд Тръмп се отдръпна от ангажиментите на САЩ към европейската сигурност, като по този начин ясно се открои нарасналата заплаха за региона от страна на Русия, ръководена от Владимир Путин.
Драги заяви, че действията на американския президент са принудили европейските политици да реагират, а една от последиците била: „Казват ни: „Времето ви свърши“.“
Според Драги посланието е било: „Или пристъпвате към собствената си отбрана, или сте беззащитни.“
„А да останеш беззащитен в този нов климат не е много приятно, защото имаме враг – и това е Русия“, каза той.
Драги отдавна призовава европейците да подобрят конкурентоспособността си в бързо променящия се свят.
Миналата година неговият „Доклад на Драги“ („Draghi Report“) предложи подробни препоръки на Европейската комисия относно създаването на съюз на капиталовите пазари, завръщането на огромния излишък от европейски спестявания и финансирането на иновации и растеж. Наскоро Драги каза пред италианския парламент, че нарастването на конкурентоспособността трябва да включва и европейската отбрана чрез интегриране на европейските въоръжени сили и общи разходи.
Търговска война
Друго предизвикателство пред Европа е подходът на Тръмп към световната търговия.
Този месец САЩ разшириха глобалната търговска война, налагайки 25% мито върху вноса на стомана и алуминий, което накара Европейския съюз да обяви свои контрамерки върху политически чувствителни американски стоки.
Тръмп подготвя обявяването на „Ден на освобождението“ с нови мита на 2 април, наречени „реципрочни“ и предназначени като ответна мярка за данъци и други бариери, идващи от различни страни, включително съюзници на САЩ.
Докато в ЕС има призиви за решителен отговор, Драги казва, че блокът не бива да се поддава на изкушението да отвръща с ответни мерки, тъй като зависимостта на Европа от търговията е по-голяма от тази на САЩ или на Китай.
„Ако Тръмп издигне митническа стена, не е в наш интерес и ние да правим същото“, каза той. „Трябва да си зададем въпроса: отвръщаме ли или не?“