Миротворците на ООН със сини каски вече ги няма, заменени от хиляди израелски войници в девет нови бази, от които се вижда Дамаск. От вулканичната скала се изкопава ров с дълбочина 6 метра, който да улавя всичко, което се движи към Израел.
Много неща се промениха в Близкия изток, откакто преди 18 месеца бойци на „Хамас“ нахлуха в южната част на Израел, с което предизвикаха война в Газа и стопиха влиянието на Иран. Една от най-големите промени - рухването на сирийския режим на Башар Асад през декември - сложи край на половинвековна мироопазваща операция.
Правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху въведе нова отбранителна доктрина, целяща да предотврати нова изненадваща атака, като изгради военни позиции отвъд собствените си граници, не само в Сирия, но и в Ливан и Газа.
В някогашната охранявана от ООН 80-километрова буферна зона между Израел и Сирия инженер от израелската армия наблюдава изграждането на нова система, която да предпазва от всичко - включително от сирийските бунтовници с ислямистки корени, които сформират ново правителство, за което еврейската държава предупреждава Запада.
„Основната задача е да гарантираме, че можем да видим и да задържим враждебно навлизане, подобно на това от 7 октомври“, каза подполковник Вал, инженерът, чието пълно име не се съобщава съгласно военните разпоредби, по време на посещение в медиите.
Широкият черен път минава по права линия между сърцето на село Ал Хамадия и старите израелски линии на Голанските възвишения, като осигурява безпрепятствена видимост към всички превозни средства или пешеходци, които биха могли да се приближат откъм ниския сирийски град.
Израелските сили са заели позиции в Сирия
Израелското присъствие включва три бригади с няколко хиляди военнослужещи. Когато окопът бъде завършен, дължината му ще бъде десетки километри и ще струва до 40 млн. долара, казва Вал. Кодовото му име е „Новият Изток“.
Около 35 000 сирийци в буферната зона се намират под контрола на Отбранителните сили на Израел (IDF). Вал описва взаимодействието като минимално. Много от жителите си спомнят, че са получавали израелска хуманитарна помощ по време на гражданската война в Сирия и в момента получават подобна помощ, каза той, като същевременно призна, че IDF ограничава достъпа им до своите бази от съображения за сигурност.
Местните жители понякога описват израелците като нежелани окупатори.
„Честно казано, не успяхме да се насладим на падането на диктатора Башар, защото веднага на следващата сутрин по улиците ни започнаха да се движат израелски танкове“, казва пред Al Jazeera преди три месеца старейшината на града Абу Джихад. През януари жител на града, който посочи само първото си име - Яхия, разказа пред телевизия Al-Ghad, че IDF са наложили комендантски час и са причинили материални щети, докато са прокарвали нов път.
На 20 декември IDF заяви, че е открила огън, за да разпръсне сирийска тълпа в южните Голански острови, която се приближила твърде близо. Един сириец е бил ранен.
Днес войниците на IDF се придвижват с открити или небронирани джипове, някои от тях без бронежилетки и каски, което отразява чувството за сигурност, което ще изчезне, ако недоволството на местните жители се прерасне в насилие.
Във вторник израелски войски навлязоха в град в югозападната провинция Дараа и го обстреляха, убивайки четирима души, съобщи държавната информационна агенция „Сана“. От IDF заявиха, че войниците са отговорили на стрелба от страна на въоръжени лица.
Отвъд буферната зона Израел извършва полети на военновъздушните сили срещу предполагаеми заплахи на 40 км южно от Дамаск, като използва силата на оръжието, за да настоява за демилитаризация, както и за защита и автономия на приятелски настроените сирийски малцинства.
Това разстрои арабските сили и Турция, която подкрепя бившия бунтовнически режим и има комплексна история по отношение на Израел.
„Тези, които искат да се възползват от нестабилността в Сирия, няма да успеят“, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на 3 март. „Няма да им позволим да разделят Сирия, както си представят.“
Израел описва присъствието си в буферната зона на Сирия като безсрочно - докато новите управляващи в Дамаск не се ангажират надеждно с договора за изтегляне от 1974 г.
Съгласно тази рамка беше създадена буферна зона, в която израелските войски останаха от едната страна, сирийците - от другата, а между тях имаше сили на ООН. Израел окупира части от Голанските възвишения, завзети през 1967 г. от Сирия, която се зарече да си ги върне. Израел анексира тази част през 1981 г. През 2019 г., по време на първата администрация на Тръмп, САЩ признаха анексирането.
Израел твърди, че стратегическата височина на Голанските възвишения ги прави жизненоважни за националната му сигурност.
Джонатан Конрикус, бивш командир на звеното за връзка на IDF с ООН на Голан, заяви, че освен защитната стойност на разполагането, новите позиции ще създадат различна изходна позиция за евентуални бъдещи преговори с правителството в Дамаск.
Той заяви, че Израел, който някога е разглеждал Сирия като марионетна арена срещу Иран, негов заклет враг и покровител на Асад, се притеснява и от влошаването на отношенията с Турция заради ролята ѝ в Сирия.
Много държави осъдиха действията и съоръженията на Израел в Сирия. Специалният пратеник на ООН за Сирия Гейр Педерсен заяви, че те „рискуват допълнително да дестабилизират и без това крехката ситуация, да увеличат регионалното напрежение и да подкопаят усилията за деескалация и устойчив политически преход“.
Запитан за Турция и международното осъждане, израелският външен министър Гидеон Саар заяви пред репортери в понеделник: „Не искаме конфронтация с турците нито в Сирия, нито където и да било другаде.“
Той добави: „Бихме искали да видим същите притеснения в международната общност - поне със същите стандарти - по отношение на турското присъствие в Сирия.“
Този материал беше прегледан от израелските военни цензори като условие за посещението на медиите. Нищо не беше променено.