Тайван определи 2027 г. като потенциална година за китайска инвазия за първи път по време на годишните си военни учения, тъй като на самоуправляващия се остров нарастват опасенията от напрежението с Пекин.
Тайванското министерство на отбраната разкри прогнозата в доклад, публикуван във вторник, за да информира законодателите за предстоящите военни учения, симулиращи нападение от страна на китайски военни. Ученията също така ще се удвоят по продължителност до десет дни това лято, което отразява засиления акцент върху военната готовност в демократичната страна, която Китай обявява за своя територия.
Според публичните документи, видени от Bloomberg, в нито един предишен план за най-големите годишни учения на Тайван от поне едно десетилетие не е посочена година за потенциална китайска инвазия. Въпреки това министърът на отбраната Уелингтън Коо изглежда омаловажи споменаването на дата.
„Учението “Хан Куан„ винаги определя времева рамка от една до две години в бъдещето, защото придобиването на нови оръжия и обучението изискват многократни учения за доказване“, каза той пред репортери в сряда, докато се подготвяше да говори пред законодателите.
Не е ясно по какъв начин датата 2027 г. ще промени програмата на ученията и дали тя всъщност не е по-скоро политически сигнал.
Фокусирането на тазгодишните учения върху 2027 г. може да е тактика за преодоляване на патовата ситуация в разделения тайвански парламент, където опозиционните партии оспорват някои планове за военни разходи, според Джак Чен, директор на Formosa Defense Vision, група за защита на интересите. „Това би могло да накара опозиционните партии и обществеността да почувстват, че увеличаването на военния бюджет е необходимо“, добави той.
Президентът Си Дзинпин е поставил пред Народноосвободителната армия целта да се превърне в „модерна армия“ до 2027 г. и в сила от световна класа до 2047 г. Американски длъжностни лица още миналата година твърдяха, че Китай се готви да нахлуе в Тайван до 2027 г., като привеждаха като доказателство нарастването на броя на изтребителите, военните кораби и стъпката на Пекин да удвои инвентара си от балистични и крилати ракети от 2020 г. насам.
Тайвански длъжностни лица и преди са отхвърляли тази оценка на САЩ, като през 2023 г. Коо заяви, че Китай няма да е готов да извършва операции по десантиране. Корупционните чистки, които разтърсиха висшите ешелони на армията на Китай, също повдигнаха въпроси относно способността на китайските войски да водят война.
В годишния си доклад до Конгреса през декември Пентагонът заяви, че разследванията за корупция могат да попречат на целите на Си за модернизация и да разклатят доверието на Пекин във високопоставените служители на Национално освободителната армия.
Откакто тайванският президент Лай Чин-те встъпи в длъжност през май миналата година, Пекин засилва натиска върху самоуправляващата се демокрация. Той проведе две мащабни военни учения около Тайван и редовно изпраща военни самолети над граничната линия.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска от острова да увеличи разходите си за отбрана и отказа да каже дали би защитил Тайван от китайска инвазия, с което очевидно се върна към дългогодишната позиция на Вашингтон за стратегическа двусмисленост.
Пекин заяви, че е провел военни учения около Тайван по-рано тази седмица, дни след като Лай произнесе реч, с която стана първият президент на острова, официално обявил Китай за „враждебна чужда сила“.
Китай също изостри реториката си. Уан Хунин, високопоставен управник в Пекин, който наблюдава делата на Тайван, призова нацията си да „оформи неизбежното обединение на родината“, а през уикенда вестникът на Комунистическата партия People's Daily нарече Лай „“притиснат в ъгъла".