Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще разговаря с руския президент Владимир Путин във вторник, докато САЩ настояват за прекратяване на сраженията в Украйна, а европейските държави бързат да засилят подкрепата си за Киев.
„Смятам, че се справяме доста добре с Русия“, заяви Тръмп пред репортери на борда на Air Force One в неделя. „Ще видим дали ще имаме нещо, което да обявим, може би до вторник“, каза той, като добави, че има „много голяма вероятност“ за сделка.
Администрацията на Тръмп настоява за прекратяване на огъня между Русия и Украйна на фона на вълната от подновени ангажименти между Вашингтон и Москва, три години след пълномащабното нахлуване на Русия. И все пак тези усилия предизвикаха безпокойство сред европейските лидери, които се притесняват, че Тръмп може да отстъпи твърде много от името на Украйна при пряк обмен на мнения с Путин и да остави Киев без дългосрочни гаранции за сигурност.
Запитан какви отстъпки ще търси от Путин, който многократно е отхвърлял призивите за бързо спиране на бойните действия, Тръмп заяви, че голяма част от дискусията ще бъде за територията.
„Както знаете, ситуацията в голяма част от земята е много по-различна, отколкото беше преди войната“, каза той пред репортери. „Ще говорим за земя, ще говорим за електроцентрали - това е, знаете, това е важен въпрос“. „Вече говорим за това, за разделяне на определени активи“, добави той.
Путин отклонява усилията за прекратяване на сраженията, тъй като неговите войски, подкрепяни от севернокорейски войници, постигат постепенни успехи на бойното поле, включително изтласкват украинските сили от части от руската област Курск, които те бяха завзели по време на изненадваща офанзива миналата година. Миналата седмица американският пратеник Стивън Уиткоф се срещна с Путин, но не успя да постигне споразумение за спиране на конфликта.
Путин заяви, че се стреми към по-трайно споразумение, като същевременно настоява за редица условия, които Киев трудно би приел. Преди това Русия поиска от Украйна да стане неутрална държава, да намали значително числеността на въоръжените си сили и да отстъпи територия, като се започне със земите, които Русия вече е завзела във войната.
Междувременно група от няколко европейски страни посочиха, че в събота са се съгласили да продължат да затягат ограниченията върху руската икономика, макар да не беше ясно как ще продължат да го правят повече от три години след влизането в сила на редица американски и европейски санкции заради войната.
„В този момент е наистина важно да окажем максимален натиск върху Русия“, заяви министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър в събота след разговор с около две дузини други лидери, включително ръководителите на Австралия, Канада, Нова Зеландия и няколко европейски държави.
Европейските официални лица също така изработиха планове за мироопазващи сили от над 10 000 военнослужещи за Украйна, съобщи Sunday Times, позовавайки се на високопоставени правителствени източници. Според вестника основната част от тях вероятно ще бъде осигурена от Обединеното кралство и Франция, като вестникът посочва също, че около 35 държави са се съгласили да предоставят оръжия, логистична и разузнавателна подкрепа на мисията.
Европейските лидери обаче искат всяка сила на терен в Украйна да бъде подкрепена от американски гаранции за сигурност под формата на въздушни сили, разузнаване и наблюдение на границите. Далеч не е ясно дали Тръмп би бил готов да направи това. Макар да заяви, че може да засили икономическия и политическия натиск върху Русия, ако Путин не седне на масата за преговори, като цяло той е много по-критичен към Украйна и президента Володимир Зеленски.