Тази седмица световните търговци на петрол се събраха в Лондон, а в баровете и хотелите на квартал Мейфеър те свикнаха да проверяват телефоните си за това какво ще каже Доналд Тръмп.
Откакто се завърна в Белия дом, президентът се обяви против алианса ОПЕК+, обеща да наложи мита на някои от най-големите американски доставчици на енергия и положи първоначални усилия да сложи край на войната в Украйна.
Докато перспективите пред суровия петрол бяха обсъждани по време на вечери и канапета по време на Международната енергийна седмица, Тръмп пусна противоречиви коментари за отношенията си с Володимир Зеленски и плановете си да накаже Канада и Мексико. Това е светкавичен подход, който предизвика облак от несигурност за търговците, обработващи сделки с милиони барели дневно петролни доставки, като един товар струва десетки милиони долари.
От октомври насам фючърсите върху сорта Брент се търгуват между 70 и 85 долара за барел и макар че през следващите седмици може да се появи повече яснота, засега поредицата от политики прави пазара твърде несигурен за мнозина, за да търгуват уверено.
„Трудно е да се анализира това, което излиза от Вашингтон", заяви Хелима Крофт, главен стратег по суровините в RBC Capital Markets, по време на събитие на Bloomberg в сряда. „Чувам много пъти израза „не знаем“.“
Фючърсите по суровия петрол гравитират около $75
В програмата на Тръмп обаче имаше някои общи теми, които доминираха в разговорите. На първо място беше планът му за прекратяване на войната в Украйна.
Преди конфликта Русия беше един от най-големите доставчици на суров петрол за Европа, но след началото на войната някогашният ѝ търговски партньор почти спря да купува. Оттогава насам доставките бяха пренасочени, като вместо това милиони барели дневно се насочваха към Индия и Китай. Товарите с горива бяха разпръснати и на безброй други места.
Сделка между САЩ и Русия
Тъй като Тръмп обещава да намали разходите за живот, много търговци са на мнение, че САЩ може дори да се намесят и да купуват руски петрол преди Европа - ако конфликтът наистина приключи.
„Възможно е да се получи леко парадоксална ситуация, в която Америка да вземе руски петрол преди европейците, в голям мащаб, поради политическото отношение към суровината“, каза Бен Лукок, глобален ръководител на петролния отдел в Trafigura Group, в интервю за Bloomberg. „Европа, според мен, вероятно ще бъде по-бавна в приемането на петрола обратно.“
Това беше често срещана тема на разговор между търговци, анализатори и ръководители на компании от бранша през цялата седмица.
Прогнозите за големи движения на петролните фючърси отпаднаха от дневния ред. По време на събитието на Bloomberg 15% от участниците смятат, че цените могат да достигнат 100 долара през тази година, а една трета - 50 долара, което подчертава колко трудно е да се избере посока.
От JPMorgan Chase & Co. заявиха, че очакват президентът Тръмп да даде приоритет на по-ниските цени на петрола, като възприеме мек подход към санкциите и потенциално свали цената на суровия петрол до 50 долара за барел.
Под относително стабилните цени на фючърсите вниманието на търговците привлякоха големите колебания в някои от по-нишовите кътчета на пазара.
Цените на серосъдържащите, гъсти суровинни петроли се повишиха на фона на съкращаването на доставките от ОПЕК+, санкциите срещу страните, които произвеждат такива барели, и надвисналия риск от нарушаване на канадските и мексиканските доставки вследствие на митата.
Някои от тези фактори се отразяват и на пазарите на рафинирани горива, които като цяло са силни.
Горивото с високо съдържание на сяра в Европа се търгуваше на най-висока цена от поне 2010 г. насам през този месец. Друг нишов продукт, вакуумният газьол с високо съдържание на сяра, достигна най-голямата премия спрямо суровия петрол от април насам, според Argus Media.
Пазарите на серен петрол също биха се възползвали, ако Тръмп изпълни обещанието си да окаже максимален натиск върху Иран.
За биковете именно този риск витаеше най-силно над пазара, тъй като фючърсите се смъкнаха обратно към 70 долара през седмицата.
„За съжаление, мисля, че ситуацията в Близкия изток отново ще ескалира“, каза Тор Свелланд, основател на Svelland Capital. „Ще имаме заглавия и лесно можем да се върнем към 80 долара“.