Доналд Тръмп ясно даде да се разбере, че Европа трябва сама да се защитава, а отговорът на континента на заплахите на САЩ за изтегляне започва да придобива форма.
В най-голямата инициатива за сигурност в региона след Студената война Европейският съюз се готви да отпусне стотици милиарди евро допълнително финансиране за отбрана, според източници, запознати с дискусиите.
По подобие на Великобритания, която драстично увеличи военните си разходи, в обсъжданите суми влизат промени в правилата за фискална дисциплина, целящи да освободят национални ресурси, възможни съвместни фондове и пренасочване на съществуващи средства, казват запознати лица, пожелали анонимност поради продължаващия и чувствителен характер на разговорите.
Независимо от плановете на ЕС, Германия се стреми да ускори създаването на отбранителен фонд, финансиран с дълг, на стойност до 200 милиарда евро. Британският премиер Киър Стармър ще бъде във Вашингтон в четвъртък, няколко дни след като френският президент Еманюел Макрон посети САЩ. Тяхната обща цел е да убедят Тръмп, че Европа е последвала неговия пример и вече действа сериозно за укрепване на отбраната си.
„Това, от което се нуждаем в този момент, който се случва веднъж на поколение, е ‘нагласа на спешност’ и стратегически план за превъоръжаване на Европа“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел тази седмица след пътуване до Украйна.
Въпреки твърдите намерения, Европа е изправена пред два сериозни проблема: нейната отбранителна индустрия е твърде малка и неподготвена за бърза милитаризация, а складовите запаси на оръжия в голяма степен са изчерпани заради подкрепата за Украйна. Въпреки че САЩ се отдръпват, ЕС се е зарекъл да продължи подкрепата си за Киев и работи по план за осигуряване на около 20 милиарда евро допълнителна военна помощ.
В собственото си превъоръжаване прекомерното бързане означава закупуване на оръжия – главно от САЩ – и изтичане на средствата от ЕС извън региона. Подсилването на местните производители на оръжие обаче изисква време и пари, и двете от които са в ограничено количество. Тази дилема кара ЕС да търси всякакви възможни ресурси.
Новата архитектура за сигурност ще започне да се оформя на извънредна среща на върха на лидерите на 6 март. Новата индустриална стратегия за отбрана трябва да бъде представена на 19 март от комисаря по отбраната Андриус Кубилиус и върховния представител по външните въпроси Кая Калас. Дотогава разговорите текат усилено, за да се разширят ресурсите на блока.
Разходи за отбрана като дял от БВП, прогнозни стойности за 2024 г.
Планът на Фон дер Лайен за отбрана ще се състои от три части. Всички те са сложни, а степента, до която ще бъдат приложени, остава неясна, посочват източниците. От Комисията не са дали незабавен коментар.
Първата инициатива цели да позволи на държавите членки да харчат повече, като се смекчат фискалните правила. Според някои представители това би могло да мобилизира поне 160 милиарда евро.
Във фокуса на дискусиите е изключването на разходите за отбрана от дефицитните изчисления, като сумата може да достигне 1-2% от националния БВП за период от две до четири години, твърдят източниците. Остават за доуточняване детайли, включително кои разходи точно да се квалифицират като отбранителни, колко дълго ще действа тази „клауза за бягство“ и дали достигането на 2-процентовата цел на НАТО ще е фактор.
Втората част се състои в осигуряване на разходи на ниво ЕС чрез нов съвместен инструмент. С тези пари основно ще се финансират общи проекти в области като противовъздушна отбрана, далекобойни атакуващи способности, ракети, дронове и военен изкуствен интелект.
Някои високопоставени представители на ЕС и държави членки настояват за възможност за съвместно емитиране на дълг, но тази идея винаги е спорна и предизвиква разделение в блока.
Третият елемент е свързан с облекчаване на ограниченията за инвестиции на Европейската инвестиционна банка. В момента банката може да инвестира само в стоки с двойна употреба. Промяната би проправила път за допълнително финансиране и от частни банки.
Водещи европейски държави-членки на НАТО по военни разходи.
Отвъд тези три компонента, Фон дер Лайен е повдигала в поверителни обсъждания идеята да се пренасочат неусвоени средства от ЕС, включително пари, набрани за възстановяване от пандемията от Covid, казват източниците.
Според Комисията, само 6,4% от 392-те милиарда евро в т.нар. кохезионни фондове са били изплатени. Това е един от най-големите налични фондове на ЕС и докато в момента той може да финансира някои отбранителни проекти, стига да допринасят за регионално развитие, критериите могат да се разширят.
Освен това има 93 милиарда евро неусвоени евтини заеми от фонда за възстановяване след пандемията, които според длъжностни лица от ЕС биха могли да се използват за отбрана. Някои от вече усвоените средства също биха могли да бъдат пренасочени, но времето е ограничено, тъй като крайният срок за усвояване на средствата за възстановяване е август 2026 г.
Още една идея е да се използва Европейският механизъм за стабилност – спасителният фонд на еврозоната от 500 милиарда евро. Но това остава трудно, тъй като ще изключи страни извън еврозоната, като Полша, и няма да е достъпен за съюзнически държави извън ЕС.
С оглед сложността на решенията в ЕС, страни като Полша предлагат да се работи извън блока чрез специален фонд или банка. „Коалиция на желаещите“ би могла да действа по-бързо и би могла да включва държави извън ЕС като Великобритания и Норвегия, твърдят източниците.
„Нуждаем се от иновативно финансиране, за да имаме много повече общи инвестиции като европейци“, каза френският президент Еманюел Макрон в интервю за Fox News след срещата си с Тръмп. „Защо? Защото трябва да поемем своя дял от отговорността и да инвестираме много повече в собствената си сигурност.“